Малкият остров в Персийския залив е стратегически център, през който преминава по-голямата част от износа на ирански петрол
С изострянето на войната между САЩ и Израел срещу Иран, едно място привлича все по-голямо внимание както от анализатори, така и от енергийните пазари: остров Харг, стратегическият център, през който преминава по-голямата част от иранския петролен износ.
Разположен в северната част на Персийския залив, островът функционира като гръбнак на иранската система за износ на петрол и жизненоважен източник на държавни приходи. Приблизително 90-95% от иранския износ на суров петрол – около 1,7 милиона барела на ден миналата година – преминава през Харг, преди да се насочи към международните пазари, пише Anadolu Agency.
Островът е свързан чрез тръбопроводи с основните нефтени находища на иранската земя и е домакин на големи дълбоководни терминали, способни да зареждат някои от най-големите петролни танкери в света. Тази инфраструктура позволява на Иран ефективно да доставя суров петрол до купувачи, особено в Азия.
Но същата концентрация на експортен капацитет създава и стратегическа уязвимост.
"Износната система на Иран разчита до голяма степен на едно стратегическо място. Всяко продължително прекъсване в Харг би ограничило сериозно способността на Иран да изнася петрол и бързо би засегнало държавните приходи", каза пред Anadolu Йесар Ал-Малеки, анализатор от Персийския залив в Middle East Economic Survey (MEES).
"Тази уязвимост беше очевидна по време на ирано-иракската война през 80-те години на миналия век, когато островът беше многократно обект на нападения заради стратегическото си значение".
Въпреки важността си, Харг досега остава незасегнат от американско-израелските атаки, което според анализаторите вероятно е умишлено решение за ограничаване на ескалацията и избягване на тежък глобален енергиен шок.
"Първо, подобна атака вероятно би провокирала много по-значително отмъщение от страна на Иран срещу енергийната инфраструктура на държавите от Персийския залив", каза Ал-Малеки пред турската държавна агенция.
Сред потенциалните цели на Иран биха могли да бъдат съоръжения, които поддържат алтернативни маршрути за износ на петрол в региона, като например тръбопровода Изток-Запад на Саудитска Арабия или тръбопроводната мрежа на ОАЕ, водеща до пристанището Фуджейра, посочи той.
Нийл Куилиам, сътрудник в програмата за Близкия изток и Северна Африка в Чатам Хаус, също подчерта значението на острова за световните петролни пазари.
"Ако бъде атакуван и терминалът бъде повреден или унищожен, това би означавало, че иранските барели – 1,3 милиона барела на ден по време на мир, но под санкции – няма да стигнат до пазара и това би повлияло на цените на петрола", каза той и добави: "Дългосрочната загуба от 1,3 милиона барела на ден би поставила пазара под значителен натиск".
Огън, изземване и потенциално въздействие
Появиха се също така съобщения, че американски и израелски представители са обсъждали възможността за завземане на остров Харг, въпреки че анализаторите казват, че подобна операция далеч не би била проста.
Според Ал-Малеки, макар американските и израелските сили вероятно да имат способността да повредят съоръженията на острова чрез въздушни удари, окупацията му би била далеч по-сложна и по-рискована.
"Харг е добре защитен и поддържането на дългосрочно военно присъствие там вероятно би изложило американските сили на значителен риск. На практика САЩ биха могли да нарушат износа чрез въздушни удари или морски операции, без да е необходимо физически да окупират острова", каза той.
Ал-Малеки отбеляза, че островът е доказал своята устойчивост и преди. По време на ирано-иракската война през 80-те години на миналия век той е бил многократно атакуван, но Иран е успял да ремонтира съоръженията и да възобнови износа.
Куилиам обясни, че превземането на Харг би могло ефективно да раздели иранската петролна индустрия, отделяйки производството от износа: "Страната би могла да продължи да произвежда суров петрол, но САЩ биха контролирали износа му за Китай. Нито една от страните не би искала да преговаря за постигане на решение".
Той добави, че макар островът потенциално да може да бъде завзет с военна сила, по-широките последици биха могли да бъдат тежки.
"Като военна операция островът вероятно би могъл да бъде завзет сравнително лесно, но това би предизвикало ударни вълни на петролните пазари и би било основна причина за безпокойство за арабските държави от Персийския залив, тъй като би създало опасен прецедент САЩ (и Израел) да завземат критични енергийни активи в региона", каза той.
Куилиам също предупреди, че всички американски сили, разположени на острова, ще останат уязвими за ирански ответни мерки. "И накрая, ако САЩ завземат острова, ще бъде много трудно за тях да намерят подходящ начин за напускане на Харг, освен ако не са в състояние да осигурят военните си цели", каза той.
Ал-Малеки отбеляза и друга възможна дългосрочна стратегическа причина САЩ и Израел да избегнат удар: "Ако конфликтът в крайна сметка доведе до политическа промяна в Иран и по-приятелско правителство поеме контрола, унищожаването на главния експортен терминал на страната би могло да усложни усилията за стабилизиране на икономиката след конфликта. Приходите от петрол биха били от съществено значение за възстановяването на страната и възстановяването на икономическата стабилност".
Освен това, отбеляза той, островът носи символично политическо значение в Иран.
"В исторически план чуждестранното участие в петролния сектор на Иран е било дълбоко чувствителна тема чисто вътрешнополитически. Директната атака или завземането на основния център за износ на петрол на Иран би могло да засили националистическите настроения и да обедини вътрешната подкрепа около националното знаме, вместо да я отслаби".
trud.bg
