Докато тук държавата се разпродаваше, обществената тъкан се разкъсваше и затъвахме в безпаричие, на народа беше поднасяна евтина упойка.
Турбофолкът в Македония никога не е бил въпрос на музикален вкус или обикновенна кръчмарска музика, която случайно се е промъкнал през границата. Той беше и остана внесен, коварно наложен проект за тиха лоботомия, съвършен инструмент за контрол над масите и систематично унищожаване на всяка критична мисъл и на всеки културен музикален или художествен вкус.
Докато тук държавата се разпродаваше, обществената тъкан се разкъсваше и затъвахме в безпаричие, на народа беше поднасяна евтина упойка. Македония доброволно се превърна в най-обикновена провинциална сцена за сръбските и босненските естрадни звезди. Същите, които през 90-те години изпираха окървавени печалби от войната и пееха пред местните престъпници, у нас бяха посрещани като божества. Залите бяха пълни, хонорарите влизаха в джобовете в брой, а в замяна получавахме колективно затъпяване. Когато съзнанието на един народ от сутрин до вечер е затрупано с естрадни войни, силикон, чужди скандали и евтина патетика, кой ще мисли за инфлацията, за откраднатото бъдеще или за разпадащите се институции?
Най-трагичното е, че процесът не спря дотам. С течение на годините проектът просто смени кожата си. Днешният трап и комерсиалният рап не са никаква алтернатива, а естественият „следващ етап“, надградена и още по-болестотворна фаза на същия този турбофолк. Същата матрица, опакована в различен ритъм. Ако преди арогантността и престъпността се възпяваха с акордеон и панаирджийски патос, сега се рецитират чрез аутотюн. Посланието е напълно същото: вулгарността се превърна в добродетел, наркотиците и лесното забогатяване чрез престъпления са върховната житейска мечта, жената е сведена до декор за еднократна употреба, а уличната агресия е мерило за мъжественост. Същата простащина, която преди се продаваше като „кръчмарска душа“, сега се поднася на тийнейджърите като „градски начин на живот“. Същността не се е променила и с милиметър: бързи пари без труд, осмиване на всеки, който честно учи и работи, и превръщане на обществото в евтин цирк. Тъкмо тук е истинската победа на тази машина.
Публиката вече не трябва да чака гостуваща звезда от Белград или сараевски рапър в местната дискотека, за да стане част от шоуто. Самите хора се превърнаха в естрада. Матрицата се пренесе в училищата, кръчмите, задръстванията и социалните мрежи. Всекидневието ни се превърна в арена за мерене на егото и демонстрация на сила, а при всяка несправедливост и всекидневна агресия се вдигат рамене с онова летаргично и отровно: „Е, ти къде живееш?“
Когато десетилетия наред тровиш вкуса на един народ и притъпяваш съзнанието му, първо с турбофолк, а след това с вулгарен рап, получаваш апатична тълпа, която може да бъде управлявана без никаква съпротива. Това никога не е било просто забавление. Това беше и остана съвършено планирана капитулация на здравия ни разум. | БГНЕС
---
Коментар на проф. Филип Петровски - македонски общественик и университетски преподавател, бивш директор на Държавния архив на Северна Македония.
