Зелената енергийна политика подхранва възхода на „Алтернатива за Германия

https://crimesbg.com/po-sveta/zelenata-energiyna-politika-podhranva-vazhoda-na-alternativa-za-germaniya/206382 Crimesbg.com
Зелената енергийна политика подхранва възхода на „Алтернатива за Германия

Традиционните партии твърдят, че са загрижени за демокрацията, но продължават да поемат нереалистични ангажименти в областта на климата, пише „Уолстрийт джърнъл“.

Крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ) излезе начело на няколко регионални избори и води убедително във всички национални социологически проучвания. Основните германски партии изградиха своеобразна „санитарна бариера“, за да не допуснат АзГ до участие в управляваща коалиция. В момента страната се управлява от „голяма коалиция“ между дясноцентристкия Християндемократически съюз (ХДС) и лявоцентристката Социалдемократическа партия (ГСДП). И двете формации твърдят, с известни основания, че АзГ представлява заплаха за германската демокрация. Но доколко сериозни са намеренията им да се противопоставят на възхода ѝ?

Един от факторите, които насочват избирателите към АзГ, е енергийната политика. Последователните германски правителства преследват т.нар. енергиен преход от изкопаемите горива, което доведе до поскъпване на енергията и загуба на работни места в промишлеността. Човек би очаквал това да накара германските лидери да се съсредоточат върху достъпната енергия и икономическия растеж. Вместо това те настояват за още по-амбициозни и нереалистични планове за енергиен преход.

Две седмици след като през септември АзГ беше близо до спечелването на абсолютно мнозинство в провинция Саксония-Анхалт, министърът на околната среда Карстен Шнайдер от ГСДП представи в ООН пътна карта, с която най-голямата икономика в Европа се ангажира да прекрати използването на въглища, петрол и природен газ до 2045 г. „Трябва да преодолеем зависимостта си от изкопаемите горива и можем да го направим“, заяви той.

По данни на Международната агенция по енергетика изкопаемите горива са осигурили 79,1% от общото енергийно потребление на Германия през миналата година. През 2010 г., когато правителството на канцлера Ангела Меркел постави началото на програмата „Енергийна трансформация“ (Energiewende), делът им е бил 79,6%. Оттогава Германия е похарчила над половин трилион долара за субсидиране на възобновяеми енергийни източници, обновяване на сгради, електромобили и дълъг списък от други програми. Всички тези средства и гръмки обещания постигнаха почти нищо.

За да постигне нулево потребление на изкопаеми горива до 2045 г., Германия трябва да намали използването им 36 пъти по-бързо, отколкото го е правила от 2010 г. насам. При сегашните темпове страната ще се освободи напълно от изкопаемите горива едва през 2733 г.

Зависимостта на Германия от изкопаемите горива почти не се е променила най-вече защото страната прекара десетилетие в замяна на един чист енергиен източник с друг. До 2011 г. надеждната ядрена енергетика осигуряваше една четвърт от електроенергията в страната. Уплашена от аварията във Фукушима през същата година, Меркел нареди всички ядрени реактори в Германия да бъдат спрени. Последният беше изведен от експлоатация през април 2023 г. Така въглищата, петролът и природният газ до голяма степен запазиха позициите си, въпреки нарастващото производство на енергия от вятър и слънце.

Намалението на емисиите, което Германия успя да постигне, се дължи основно на свитото енергийно потребление вследствие на рязкото поскъпване. Домакинствата вече не могат да си позволят да използват толкова енергия, а компаниите реагират, като ограничават производството или преместват дейността си в чужбина. Политиците може да се хвалят с постигнатото намаление на емисиите, но свиването на енергийното потребление води към обедняване, а преместването на производството зад граница дори не намалява глобалните емисии.

След корекция спрямо инфлацията цените на електроенергията за германската промишленост са се увеличили повече от 2,5 пъти от 2000 г. насам, докато в САЩ са спаднали. В момента германските предприятия плащат по 22,5 американски цента за киловатчас при 8,6 цента в САЩ. Промишленото производство в Германия намалява устойчиво от 2018 г., а енергоемките отрасли са свили продукцията си с над 20%.

Между 2019 и 2025 г. Германия е загубила 420 000 работни места в промишлеността, а сега съкращенията достигат около 15 000 души месечно. През тази година правителството отделя 29,5 млрд. евро, за да задържи цените на електроенергията на по-ниски равнища. Това обаче означава единствено, че разходите се прехвърлят от сметките за ток към данъците. Новата пътна карта на Берлин води страната към същия неблагоприятен резултат.

През май официалният германски експертен съвет по климатичните промени заключи, че страната няма да изпълни целта си за 2030 г. и ще изостане още повече от заложените показатели за 2040 и 2045 г. Емисиите на парникови газове в Германия са намалели с едва 0,1% през миналата година.

Предстоящата сметка ще бъде още по-висока. Проучване на консултантската компания „Фронтиър Икономикс“, изготвено по поръчка на Германската търговско-промишлена камара, оценява цената на настоящата енергийна политика на между 4,8 и 5,4 трилиона евро за периода 2025-2049 г.

„Постигането на енергийния преход е невъзможно при сегашните политики“, заяви председателят на камарата Петер Адриан. Германската федерална сметна палата пък изчислява, че само за електропреносната мрежа до 2045 г. ще бъдат необходими над 460 млрд. евро.

Въздействието върху климата ще бъде пренебрежимо малко. Германия отделя около 1,2% от световните емисии на парникови газове. Ако обещанието ѝ за постигане на въглеродна неутралност бъде въведено в официалния климатичен модел на ООН, резултатът би бил понижение на глобалната температура през 2100 г. с едва 0,01 градуса по Фаренхайт, или една стотна от градуса.

Енергийната политика сама по себе си не е причина за възхода на АзГ. Но когато управляващите партии предлагат все повече лишения срещу толкова малки ползи, формация, която обещава промяна, получава очевидно предимство.

След десетилетия, през които избирателите бяха убеждавани, че постигането на нулеви нетни емисии е жизненоважно и почти безплатно, за управляващите е трудно да признаят, че тази политика е направила хората по-бедни. Затова те продължават да затягат курса. Германските лидери предпочитат да обявяват поредния мащабен ангажимент в ООН, вместо да признаят, че са допуснали грешка.

Германското правителство представя целта си за 2045 г. като модел за останалите държави. Светът обаче трябва да я възприеме като предупреждение: не пропилявайте трилиони, докато промишлеността ви запада. Ако германските лидери не променят курса, рискуват да предадат властта на партията, която според собствените им твърдения трябва да бъде държана извън управлението в името на защитата на демокрацията. І БГНЕС

-----------

Бьорн Ломборг е президент на организацията „Копенхагенски консенсус“, гостуващ изследовател в института „Хувър“ към Станфордския университет и автор на книгите „Фалшива тревога“ и „Най-доброто на първо място“. Неговият анализ е публикуван в "Уолстрийт джърнъл". І БГНЕС

`

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.