На 12 километра южно от Пловдив, сгушен в покрайнините на Родопите, има един манастир, свързан с цар Самуил и ослепените му войници. Именно те съграждат основите на светата обител. Легендата разказва, че почти всички получили изцеление от чудодейната сила на водата, която извира от двора на манастира и отново прогледнали.
Легендата, разказана и от историци, и от днешните местни хора, гласи, че селото е създадено преди хиляда години и то от ослепените воини на цар Самуил. От началото селището носило името Беласица, по-късно го преименували на Белащица.
Пленените войници от армията на цар Самуил, били дадени като награда на управителя на Филипополска област Никифор Ксифий от византийския император Василий II в знак на благодарност, че му помогнал да разгроми българската армия при Ключ.
Така 15 000 бойци се озовали тук, разказва единствената останала монахиня в манастира. „Тук тези войници са били ослепени. На 100 един е оставен, който да бъде водач", казва игуменката на манастира „Свети Георги" Фотиния.
Императорът изпратил пленените самуилови войници, за да обработват нивите в района. Малко по-нагоре в гората имало извор, до който те успели да стигнат. „Когато стигнали до този извор, те решили да пият вода и да си измият очите. На някои е било оставено едното око, на други и двете очи ослепени. На повечето от тях, на които са и двете очи ослепени, проглеждат с едното око. Така всички стават виждащи", казва още тя.
През годините той бил три пъти изгарян и три пъти възстановяван. Местните хора твърдят, че изворът никога не е пресъхвал и разказват, че водата има лечебна сила. Легендата кара много хора цяла България да идват в манастира.
Нова телевизия
