Антоний: Липите ухаят като в детството ми, но Стара Загора се променя към по-добро



Имам силна духовна връзка с този град заради нашите

предшественици, казва Западно- и Средноевропейският митрополит на БПЦ

Обичам Стара Загора като всеки българин, който обича родното си място. Винаги когато имам възможност, го посещавам, независимо че вече попрището и призванието ми са извън страната.



Намирам време да се връщам, за да посетя близките и родителите си, както и любимите ми места в града, много от които са свързани с детството ми. Това са парк “Аязмото”, който е любимо място и на стари, и на млади със своето разнообразие от растителни видове, езерото Загорка, езерото до автогарата, където съм израснал.

Всеки път, когато се връщам в Стара Загора, усещам уханието на липите, но и намирам града за променен, и то в добрия смисъл. Освен че е град на правите улици и поетите, Стара Загора се превърна в приятно място – особено пешеходната улица в центъра. Там младите могат да се разходят през прекрасния парк,

прекланяйки се

на знаменитите

старозагорци,

увековечени с паметници. Това са герои и поети, част от историята на България.

Имам силна духовна връзка със Стара Загора заради нашите славни предшественици и духовни водачи като митрополитите Методий, Павел, Климент и блажено починалия Панкратий, когото имах честта да познавам и който ме въведе в пътя на вярата. На него дължа много и винаги го споменавам в молитвите си. И естествено, неговия достоен приемник митрополит Киприан. Със своето служение той показа, че се грижи за младежта в града, и възроди много обичаи. Стара Загора е град с бъдеще и перспектива, място с история и традиции.

Живял съм там до VIII клас, когато трябваше да замина за Пловдив, защото ме приеха в Духовната семинария. Но това са първите ми съзнателни години,

когато съм

изградил своя

мироглед

благодарение на

родителите ми,

възпитанието им, преподавателите – на всички тях дължа формирането ми като личност. След това на красивия град Стара Загора. Духовната промяна в него също е положителна.

Има много храмове, които се построиха, които ще се строят, и това е отговор на духовната потребност на вярващите. Всичко е благодарение на активната дейност на митрополит Киприан и свещенослужителите в епархията. Има неделни училища, които се множат, както и желаещите да учат там.

Всяко време носи своя печат. Сега има много изкушения пред младите и нашата задача е да запазим в тях моралните ценности, заложени в православната вяра. Мястото, с което свързвам Стара Загора най-често, е моят енорийски храм “Св. Никола”, който сега е катедрален. Израснал съм в тази енория. Той е близо до училището и бащиния ми дом.

Най-яркият ми спомен в Стара Загора са великденските празници, когато ходех да помагам на митрополит Панкратий. Събирахме се със свещениците в канцеларията, за да споделим радостта от празника.

Митрополитът искаше да пея негови любими песнопения от обширния Възкресник. Това за мен е много мил спомен – един архиерей кара младо момче да пее песнопения и той слуша в духовно удовлетворение.



/* (c)AdOcean 2003-2021, vgb_bg.24chasa.bg._______ Smart Lazy */
ado.placement({id: ‘ado-wSWVs79y7cCEPuViApViZkmyXlPQ2fuptXp4c.66yaX.B7’, server: ‘vbbg.adocean.pl’ });

Коментарите са изключени