Макрон покори Франция като разрушител на политически табута



И до днес анализатори и избиратели се колебаят дали е по-скоро десен, или по-скоро ляв



Еманюел Макрон влезе с летящ старт във френската политика от името на собствено политическо движение, създадено едва около година преди да бъде триумфално избран за президент на Франция през 2017 г. И до днес анализатори и избиратели се колебаят дали държавният глава е по-скоро десен, или по-скоро ляв, може би защото и той често пъти се

опитва да води

лява политика

с десни средства

Амбициозният млад политик (едва на 39 години, когато влезе в Елисейския дворец) се озова на върха на властта именно с визията, че ще сложи край на традиционното деление ляво – дясно в момент, когато партиите и от двете страни на политическия спектър бяха в дълбока криза, а крайната десница бе във възход.

Нахлуването му във френската политика бе едновременно шок и катарзис. Оприличаваха го с динамит, разрушител на политически табута, някои дори съзираха в него спасител. Политическата му мантра бе коренното обновление и възраждането на Франция, както и късането на пъпната връв със старите политически елити, които се превърнаха в негова основна мишена на критики. Управленската му програма след 4 години на власт е толкова специфична, че анализаторите са ѝ дали име – макронизъм. В началото на мандата му те определено я асоциираха с “третия път” на Бил Клинтън, Герхард Шрьодер и Тони Блеър. В книгата си “Революция” през 2016 г. самият бъдещ президент се представя като либерал, но “ако под либерализъм се разбира доверието в човека”. Според него истинското деление във френското общество е между прогресисти и консерватори.

До известна степен биографията на Еманюел Макрон определя идеите и програмата му. В продължение на

няколко години

той е член на

социалистическата

партия

и близък на президента Франсоа Оланд, в чиято кампания участва през 2012 г. В същото време обаче професионалният му път е свързан с корпоративните финанси – започва работа като служител на банка “Ротшилд” и бързо се издига в йерархията. Преди да застане начело на собствения си политически проект, Макрон преминава през един от най-важните постове в държавата – министър на икономиката, индустрията и цифровите технологии, който заема в продължение на почти две години в правителството на социалиста Мануел Валс.

Тогава става известен с приемането на закона за растежа, деловата активност и равенството на икономическия шанс, който носи името му – закон “Макрон”. И преди да се е устремил още по-нагоре, буди бурни полемики в пресата и e една от най-обсъжданите фигури.

През април 2016 г. Макрон представя собственото си новосъздадено движение “Напред!”, което носи инициалите му (En Marche!). До президентските избори през 2017 г. остават 13 месеца, но младият политик твърди в онзи момент, че те не са негов приоритет. Това не е от значение – той започва да се появява все по-често заедно със съпругата си Брижит на първите страници на печатните медии, не на последно място и заради доста необичайния факт, че тя е 24 г. по-възрастна и е негова бивша гимназиална учителка.

В първата си реч като официален кандидат през ноември 2016 г., центрирана върху икономиката, бъдещият лидер проповядва баланс между либерализма и социалното. Нетипичният му профил помага да се представи като човек на обновлението в един непрестанно променящ се свят.

След 4 г. управление обаче опитът му да балансира между ляво и дясно му изгради в голяма степен образа на

държавен глава,

който иска да

угоди на всички

Усещането за промяна и различност, което Еманюел Макрон въплъщаваше, му донесе безапелационна победа през май 2017 г. Днес, в навечерието на новите избори през 2022 г., президентът е в доста голямо затруднение да убеди французите, че продължава да е най-добрият им избор. Президентската партия “Република, напред” обаче твърди, че държавният глава е изпълнил 90% от дадените обещания.

Сред тях са реформата на трудовия пазар и намаляването на безработицата, независимо от пандемията, намаляването на данък общ доход и прогресивната отмяна на данъците върху жилищата. Така

на французите са

спестени по 24 млрд.

евро годишно

В същото време Макрон провеждаше политика на увеличаване на данъците на мултинационалните компании и технологичните гиганти, донесло приходи от 50 млрд. евро. По посока на повишеното благосъстояние партията сочи вдигането на пенсията за старост със 100 евро и определянето на минимална пенсия от 1000 евро. Чрез частичната безработица по време на кризата бяха спасени над 13 млн. работни места, бе приет и безпрецедентен национален план за възстановяване за 100 млрд. евро, който позволи на френската икономика да постигне растеж от 6% през 2021 г.

Много голямо внимание бе отделено и на въпросите за сигурността със затягането на антитерористичното законодателство. Един от акцентите на макронизма е също по-доброто включване на младите в системата на образованието, квалификацията и наемането на работа, както и инвестициите в нови технологии. Протекционизмът му по отношение на френските работници в сферата на товарния транспорт и борбата му със социалния дъмпинг на европейско ниво доведоха до това, че пакетът “Мобилност” бе наричан по-често пакет “Макрон”.

Френският лидер обаче многократно е обвиняван, най-вече от крайнолевите, че

обслужва интересите

на големия капитал

и е негово творение

Бившият му съпартиец Франсоа Оланд го нарече “президента на много богатите”. Всъщност от средата на мандата си Макрон правеше опити да разшири умерено десния си електорат чрез назначения на фигури от десницата в правителството, провеждане на откровено либерални икономически политики, уважение към символите на властта и мощта на Франция, амбиция тя да стане още по-значителен фактор на международната сцена, твърдост към социалните бунтове и протегната ръка към католическата църква.

Мандатът му бе белязан от безпрецедентни по мащаб социални протести като тези на “жълтите жилетки” заради данъка върху горивата, стачките във френските железници и недоволството срещу пенсионната реформа, което парализира Франция през 2019/2020 г. След тези протести, които до голяма степен обрекоха партията му “Република, напред” на унизителна загуба на местните избори през 2020 г., президентът предприе

курс на по-голямо

участие на народа

в управленските

решения

Но французите се шегуват, че хората, вземащи тези решения, се събират в един асансьор. Хронологично последните прояви на несъгласие с политиката му са демонстрациите срещу задължителната ваксинация на медиците и някои други категории държавни служители, която той въведе, без да му мигне окото.

В момента Макрон е изправен пред ново предизвикателство – изборите през 2022 г., в които той отново ще е кандидат. Независимо от многото критики, които отнесе и от ляво, и от дясно, според последните социологически проучвания е най-вероятно да се повтори сценарият от 2017 г. и той да се озове на балотаж с основната си съперничка Марин льо Пен, лидерка на партията “Национален сбор”.

След един мандат, който е към края си, борбата този път ще е по-тежка за Макрон, но той има на своя страна още едно важно качество – силен политически нюх за електоралните нагласи и бърза адаптивност. Така че никак няма да е чудно, ако въпреки резервите си французите отново заложат на него. 70% от тях отсега са заявили, че ще гласуват.

Коментарите са изключени