Операта бележи 100 г. от рождението на Лазар Николов с „Чичовци“ на Вазов



Софийската опера ще отбележи 100 години от рождението на Лазар Николов с първо изпълнение в България на операта „Чичовци“ по едноименната повест на Иван Вазов – 2, 4 и 6 март 2022 г.


Диригент Жорж Димитров

Режисьор Пламен Карталов

Сценография Свен Йонке

Художник на костюмите Станка Вауда

Диригент на хора Виолета Димитрова



Участват солисти, оркестър и хор на Софийската опера.

Освен в София, спектакълът ще бъде представен в Бургас – родното място на композитора Лазар Николов и в Сопот – родното място на Иван Вазов.

Лазар Николов

Лазар Николов

Режисьорът Пламен Карталов споделя за първата постановка на „Чичовци“ на националната оперна сцена:

„В ЧИЧОВЦИ на композитора Лазар Николов и писателя Иван Вазов е налице едно конгениално съвместно авторско присъствие в стила на модернизма, както точно при това европейско течение в изкуствата е присъщо ново художествено изразяване и претворяване на реалността, чрез нови начини на творческо мислене.

И при двамата големи български майстори, единият на словото, другият на музиката, макар живели в различни епохи и в дистанцията на почти един век, се вижда изпреварващ съвремието им подход в творчеството им. Пародията и ироничната характеристика и при двамата се явява като стил на изразяване в аспектите на литературния и музикален език на ЧИЧОВЦИ. И музиката, и текста, в контекста на времето, в което са написани, можем да наречем авангарден феномен.

Каква може да бъде стилистиката на музикалната драматургия, претворена за оперната сцена? Не е ли светът на героите огледало на безсмислени бръщолевения на абсурдни герои? Те са застинали с разсъждения във времето си, но и прозорливи за бъдещето на събитията, за които очакват други да извървят пътя към тях и да ги извършат. Те не действат, те все преосмислят в хиперболна фантазия битови нелепи случки, забавляват се и се напъват да бъдат куражлии, но са страхливи и криещи се от последици в разправии с властта. Песимизмът на героите същевременно е забава в удобството на робството, в което живеят необезпокоявани, даже щастливо. Това ги води към убежището на едно безвремие, в което те винаги ще са вечни и съществуващи в перпетуум-мобиле. Бърборене перпетуум-мобиле, разправии и скандали перпетуум-мобиле. Играят игра, която няма свършване.

В ПОТОМЦИТЕ на Ст. Л. Костов можем по-нагледно да ги видим вече пораснали тези нашенски ЧИЧОВЦИ.

Излезли от своя свят на Вазовия театър на абсурда, те са:

Потомците на Големанов,

живеят още между нас –

помазани, богоизбрани

за почести, пари и власт.

За тях човекът е човече,

едно нищожество велико!

А иначе са все сърдечни,

глюкоза капе от езика им.

По пътя днес на плурализма

те крачат бодро, с тях и ние.

От вятъра свръх-белите им ризи –

криле на лебеди се вият.

И ето литват със замах.

Под тях подтичвам ситно-ситно.

Душата ми потръпва в страх

и запъхтян отдолу питам:

Къде сте вие господа – другари?

Но кой ли ще ми отговори?

Отвръщат ми житейските чукари:

„Нагоре все и все Нагоре“!

Сега са в космоса навярно

във ВИП – Галактика са вече

потомците на Големанов –

министри, депутати вечни…

„О КЕЙ!“ – при тях е: „дневен ред“.

Животът – пиршество голямо.

Там – казват, имало и лорд-естет,

но СТ. Л. ЛОРДОВ там го няма!“

(стиховете са на хасковския поет Петър Ванчев)



/* (c)AdOcean 2003-2021, vgb_bg.24chasa.bg._______ Smart Lazy */
ado.placement({id: ‘ado-wSWVs79y7cCEPuViApViZkmyXlPQ2fuptXp4c.66yaX.B7’, server: ‘vbbg.adocean.pl’ });

Коментарите са изключени