Проблем на България е, че няма олигархия, която да реди политически пасианси. Затова, който дойде на власт, се опитва да си създаде олигархия, казва икономистът
Още акценти
Имаше два състава на парламента, в които всички бяха в опозиция
на всички
От неефективно управление губим средно по 3,6 млрд. лв. на година. Това не са точно откраднати пари. Чистата кражба вероятно е около 10% от тази сума
За разлика от други кризи икономиката на 2020 г. просто спря. Но всички фактори на нейното “движение” останаха готови да се задейства И то се случи
– Господин Станчев, икономиката излиза от кризата, но политическата е в разгара си. Какви щети търпи икономиката от липсата на парламент, изборите до дупка и това, че никой с никого не си говори?
– Криза на икономически език е рецесия – спад на инвестиции, производство и заетост и увеличаване на фалитите и безработицата. Тези развития приключиха. Вижда се от статистиката. Коефициентът на безработица например се влоши с 1/3 до 6,3% в края на 2020 г., но през тази досега се подобри. Причината е в особеностите на икономическия спад за 2020 г. За разлика от класическите рецесии, възникващи по стопански причини, тази от миналата година е следствие на волево, политическо ограничаване на физическия и човешки фактор. Икономиката на 2020 г. просто спря. Но всички фактори на нейното движение останаха в сравнително непроменено състояние, готови да се задействат при възможност. Това много добре се наблюдаваше и наблюдава по докладите за обществена мобилност на Гугъл.
Политическите кризи са спад на доверие на избирателите. Особеното на сегашната е, че те не вярват, че някоя партия е много по-подходяща от другите да поеме изпълнителната власт. Резултатът бе, че след двата избора онези партии, които можеха теоретично да получат мандат, изобщо не искаха да управляват, а с онези, които бяха готови, другите не искаха да си сътрудничат. Съответно имаше два състава на парламента, в които всички бяха в опозиция на всички. Във втория ИТН се държеше като “който не ме харесва, няма вкус”. ГЕРБ и ДПС имаха подобно поведение, но предизвикано от опозицията на другите. В тази ситуация изборите са търсене на изход, на доверие, а не свидетелство на криза.
– Разместването на политическите пластове ще пренареди ли бизнеспластовете?
– Проблем на България е, че няма олигархия, която да реди политически пасианси. Затова, който дойде на власт, се опитва да си създаде олигархия. Примерите са много – от приватизация на ползи и разходи за държавните предприятия, през привилегии за техните управители и РМД, до спирането на приватизацията, привилегиите при поръчките и създаването на нови държавни предприятия. Всичко това бе и е инструмент на пренареждането. Плюс “националнозначими” проекти като “Цанков камък”, “Белене”, “Южен поток” и пр. Особеното на последните десетина години е, че изпълнителната власт в сътрудничество с прокуратурата предприема и понякога успешно завършва такива опити. Това е рекет с участие на властта, а не превземане на властта от рекетьори.
Участието на прокуратурата икономически означава, че се спира действието на Теоремата на Коуз. На разбираем език: няма значение как са разпределени правата и привилегиите, ако споровете по техен повод се решават лесно, от само себе си, пазарно и с малко разходи. Когато в разпределението на привилегии участва обвинението, тези разходи се увеличават. Предприятията, поне някои от тях, стават зависими от политиците и връзките им с прокуратурата. И тези два типа деятели – политиците на власт и главният обвинител, стават зависими един от друг. Това положение засега остава непроменено.
– Виждате ли поръчители на протестите? Ще затихват или ще се ожесточават заради или покрай изборните резултати?
– Срещу тази зависимост се борите само с протест. Конституцията защитава правото на бунт, т.е. може да се сдружите с когото искате, да изкажете позиция и несъгласие, да опитате да поведете несъгласните. Дори и да има поръчители, работата и финансирането им е в правилата на играта.
През 2013-2014 г. ГЕРБ дълго бе част от протеста. Но другите несъгласни финансираха сами участието си и “мразеха безплатно” управляващите тогава.През 2020 г. и несъгласните с пренареждането, и пострадалите от него протестираха и се самоорганизираха според някакви нормални, приемливи правила. Някои направиха партии и участваха в изборите.
– Защо служебният кабинет се оказа с повече одобрение от редовен?
– Така е с всички служебни кабинети след 1994 г. Причините са няколко: периодът на управление е кратък, бюджетите са фиксирани, по-лесно е да се пести от средствата на данъкоплатците, защото не може да се увеличават правителствените разходи, и това би влошило реномето на президента. На това отгоре липсата на парламент означава и че няма кой да прави глупости с дългосрочни отрицателни въздействия. Изобщо политиците по-лесно правят нещо лошо, отколкото нещо добро.
Служебното правителство сега свърши неща, които са относително елементарни: публикува информация за привилегированите, кой е печелил и как и направи опит да въведе ред и прозрачност в правителствените разходи. Тези неща се очакваха отдавна. Множество съдебни решения за достъп до информация просто не бяха изпълнявани досега. А и изслушванията в двата парламента дадоха възможност повече знание за тези неща да стане обществено достояние. Затова и изслушваните министри придобиха допълнителна популярност.
– Отиват ли си порочни модели за управление, или всичко е козметика?
– Промените не са козметични. Мисля, че който и да спечели изборите през ноември, няма друг перспективен начин на управление, освен да премахне зависимостта на икономиката от политическите партии и коалицията на управляващите партии с главния прокурор, който и да е той.
– Окрадена държава ли сме и наистина ли, ако свием корупцията до поносими нива, ще станем богати, или поне не толкова бедни?
– Зависи как се мери кражбата. Според докладите на ИПИ за правителствените провали и успехи от 1998 до средата на тази година провалите в преразпределението на средства на данъкоплатците са около 83 млрд. лв., т.е. средно по 3,6 млрд. лв. на година. Това не са точно откраднати пари. Но като дял от БВП сумата е равна на почти 3% от БВП за тази година. Чистата кражба вероятно е много по-малка сума.
ИПИ не дава точна оценка на сумите по години. През 2020 г. чрез бюджета бяха преразпределени 7-8% от БВП чрез домашни поръчки. Много? Да. Но рекордът е от 1994 до 1998 г. – по този начин се разпределят 18% от БВП, и то само от две извънбюджетни сметки на правителството. Чистата кражба вероятно е малка част, може би 10%, от неефективността. Тя е проблемът, заедно с, пак да кажа, липсата на яснота кой точно губи и кой печели.
За българското общество списъкът на печелившите винаги е бил ясен. Една малка част от него бе публикувана от правителството на САЩ. Докато тукашната прокуратура се занимаваше с пренареждане на бизнеси и преследване на протестиращи за държавна измяна.
– Извадени ли са вече пенсионерите от бедността? И само те ли са бедни?
– Не. Увеличението на пенсиите през 2020 г. е 12%, цените в тяхната потребителска кошница през 2021 г. се увеличават приблизително с толкова. Делът на бедните домакинства на пенсионери е приблизително равен на бедните домакинства на безработни. Но първите са много повече от вторите.
Най-бедни са домакинствата на самотните майки с две и повече деца – над 50% от общия им брой. Прагът на бедност е много различен през годините. През 2022 г. той ще е 4,5 пъти по-висок, отколкото през 1998 г. В международен план броят на бедните е колкото този в Русия – около 22%. Но тук самият праг е 2,5 пъти по-висок. Но прагът непрекъснато тук се променя нагоре, през тази година той е с 9,2% по висок от миналата, затова и само по тази „причина“ бедните са с 1,2% повече. В някакъв смисъл бедността е онова, което критерият за бедност постанови.
– Липсата на редовен кабинет не трупа ли нови структурни проблеми, които могат да взривят икономиката?
– Не, не мисля, че засега се получава така. Освен може би в енергетиката, където структурните проблеми са от поне 2006 – 2007 г. Вярно, че липсата на редовен кабинет пречи на подобряването на средата за водене на бизнес, но спира възможностите тя да бъде допълнително влошена.
– А няма ли инфлацията заедно с липсата на редовен кабинет да вкара още повече хора в блатото на бедността?
– Не толкова поради отсъствие на постоянно правителство, колкото поради инфлационни процеси и очаквания, по-голямата част от които са извън обсега на въздействие на българските правителства и институции. Но не и чак пропадане. Ако бъдат омекотени последиците от политиката на ЕЦБ и се отложат недалновидни политики на ЕС, като Зелената сделка например, ефектите от инфлацията върху домакинските бюджети няма да са продължителни.
– За първи път май ще посрещнем година без бюджет, а с 1/12 от стария. Кой ще бъде най-засегнат?
– Тези, за които вече стана дума – домакинствата на самотните майки и тези на възрастни хора. Но пенсионерите няма да са много засегнати, частично поради случилата се вече актуализация.
– Вие скептичен ли сте към най-младата партия, която се задава на хоризонта? Споделяте ли аналогиите с НДСВ например?
– Всяка промяна винаги може да продължи по два начина – като по-нататък става по-зле или пък по-добре. Интересното сега е, че нови политически партии, които се привиждат на избирателите като спасители, както това вече се е случвало преди, включително два пъти с ГЕРБ, могат да забавят или влошат насоката на промените.
Но не мисля, че аналогията с НДСВ е коректна. През 2001-2008 г., поради инерцията след 1997 г., валутния борд, чуждестранните инвестиции и членството в ЕС общото състояние на икономиката и домакинствата се подобряваше. И най-важното: управлението на закона, а не човека, се удържаше на относително прилично равнище, главните прокурори най-много да пазеха свои хора от разследване, но не преразпределяха влияние.
Партията на служебните министри няма ясен възглед какво да прави с привилегиите на прокуратурата. Такъв беше и е случаят с ИТН. Тяхната партия може да привлече избиратели само от контингента на онези, които протестираха. Нищо чудно, ако парламентарните коалиции за промяна са с толкова места, колкото и в предишните два парламента.
– Добър изход ли ще бъде широка коалиция? Или вероятността за това е нищожна?
– Виждам три вероятни сценария. Първи – старите партии въвеждат ред, правено е много пъти. Например през 1951 г., след като е иззето имуществото “на когото трябва”, е приет законът за собствеността, за да не се изземва тя от онези, които вече разполагат с нея.
Втори – временни правителства, нов парламент с опозиция на всички спрямо всички и нови избори, но започнатото бавно и на зигзаг ще продължи горе-долу както през тази година.
И трети – нови избори в крайна сметка, вероятно към края на следващата година или през 2023 г. ще доведат малко по-отговорно държавно управление.
– Кои трябва да са първите спешни решения на новия кабинет?
– На сегашното служебно правителство: да подготви в някаква форма бюджета за 2022 г. при по-точна, отчитаща инфлацията и рисковете, средносрочна прогноза и да подготви изборите.
На следващото – да удължи перспективата на стабилност в реалната икономика. В това няма нищо сложно. Следва да се продължат договорите за концесии, да се рационализира социалната политика, бюджетното преразпределение с насочване към онези, които се нуждаят. А също да се предостави 1/5 от данъците върху дохода на общините, където той е произведен, и да се премахнат и временно отменят данъците върху печалбата и дивидентите.
От неефективно
управление
губим средно
по 3,6 млрд. лв.
на година. Това
не са точно
откраднати
пари. Чистата
кражба
вероятно е
около 10%
от тази сума
За разлика от други
кризи икономиката на
2020 г. просто спря.
Но всички фактори на
нейното “движение”
останаха готови
да се задействат
