На днешния ден се навършват 163 години от най-силното земетресение, станало около София през XIX век, съобщават от Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН, цитирани от БТА. Земетресението е довело до появата на термални извори в западната част на София, която по това време е неголям град в границите на Османската империя, и на повърхностно разкъсване между тогавашните села Бояна и Драгалевци. Трусът е засегнал голяма част от сградите в София и близките населени места (сегашните квартали: Бояна, Драгалевци, Горна Баня, Княжево, Овча купел). Около 70-80 % от сградите са били повредени и опасни за използване.
За това земетресение учителят Сава Филаретов пише в Цариградски вестник: „В същия момент земята така страшно се залюля, че всички помислиха, че настъпва скончание мира света. След 2-3 минути се видя, че от 24 джамии, които се нахождаха в града, само пет са останали с минарета… Но както на първите, така и на вторите стените и кубетата се разпукали…“. „От 7 църкви само в две може да се служи…“. „Половин час на запад от града на полето, където никога не е имало вода, в тоз час се показа гореща вода да извира и скача нагоре…“ „…планината Витоша, един час на югозапад от София, да се е разпукала на едно място от половин аршин и половин час на длъж между селата Бояна и Драгалевци… от тая пукнатина се е показал гъст дим и син пламък…“, „…кората на земята не се люлееше, а скачаше; ту се повдигаше примерно на един аршин нагоре, ту падаше пак долу с неописуема чевръстина и ужасен екот. „На джамията на „Башчешме“ металният, конусообразен покрив на минарето, който от земетресението бе отхвърлен нагоре, като паднал надолу, забучил се с върха си във викалото на същото минаре…“, посочват още от института.
