Концлагеристите у нас издъхвали в адски мъки

Определят една от надзирателките Юлияна Ръжгева като „професионален убиец“

https://crimesbg.com/kriminalno/konclageristite-u-nas-izdahvali-v-adski-maki/109779 Crimesbg.com
Концлагеристите у нас издъхвали в адски мъки

Определят една от надзирателките Юлияна Ръжгева като „професионален убиец“

В неделния следобед на 27 октомври през далечната 1946 г. – ден след изборите за Шесто Велико народно събрание, милиционер подпитва малкия Джорджи за кого са гласували техните. Той отговаря „За Никола Петков“, но бързо се поправя „С червената, с червената бюлетина“.

 

Признанието на невръстното дете е равносилно на смъртна присъда за семейството. Осем месеца по-късно имунитетът на лидерът на БЗНС и обединената демократична опозиция е свален, Никола Петков е арестуван и осъден на смърт в скалъпен процес. Убит е с чук в Централния софийски затвор и е качен мъртъв на бесилото. Семейството от София дръзнало да гласува за опозицията е интернирано в провинцията, а дядото и бабата – известни столични учители малко по-късно са обявени за „бивши“ хора и пратени в концлагер, наречен от тогавашната власт с евфемизма Трудово възпитателно общежитие (ТВО).

 

Лагерите на смъртта ска създадени с Наредба-закон за защита на народната власт, приет на 26 януари 1945 г. от правителството на Кимон Георгиев с цел легализиране на масовия политически терор след преврата от 9 септември. Битува мнението, че предложението за изграждане на концлагери е по примера на съветския ГУЛАГ, дадено формално от Никола Петков. Главно управление на лагерите (ГУЛАГ) е създадено по заповед на болшевишкия вожд Ленин, а по подобие на съветската диктатура „бившите“ хора са класовият враг на комунистическата власт в България.

 

На 2 километра от Благоевград е съществувал лагер за българи, сключили брак с чужденци. Русенската учителка Ганушка Димитрова е видяла публикуваната след 10 ноември в медиите карта на българските лагери, изобразени с черепи заради хилядите загинали в тях при социализма. Разказва историята на една от оцелелите в лагера „Зелендол“ – шивачката Божана Милева. 

 

След година и половина в „Зелендол“, тя бива преместена в друг лагер, където е живяла с още 60 други мъже и жени. Съдбата й не е по-различна от тази на съпруга й – австриецът Фриц Шауфлер. Той също е изпратен в лагер, но в друга част на България. Двамата никога не се развеждат, но след освобождаването си не живеят заедно. Дори създават други семейства, макар да имат син.

 

Робер Попиц е на 11 г., когато заедно с майка си бива заточен в „Зелендол“. По онова време майка му вече е вдовица, тъй като са поданици на Третия райх. Живеят в Русе при баба му по майчина линия, когато новата власт им нарежда да се явят в един от големите складове на митницата с багаж, колкото могат да носят на ръка. Пътуват затворени в конски вагони без вода и храна до Павел Баня, а после до „Зелендол“. Освободен, е след като представители на Съюзническата контролна комисия у нас посещават лагера и нареждат незабавно да бъдат пуснати децата до 14 г.

 

Петрунка Тодорова Бонева е изпратена през 1947 г. в лагера „Босна“, тъй като имала връзка с чуждестранен гражданин. Била приятелка на френския консул в България по онова време – Реджинал Деварен, който й предлагал брак, но тя отказала заради майка си. В лагера не ги биели, но пък за сметка на това им прибрали много скъпи вещи.

По-късно я местят в Белене. Споделя, че докато били по-малко хора на брой, ги биели по-често. За целта надзирателките използвали железни палки, навити по странен начин, от които много боляло.

 

Бившият лагерист Никола Дафинов разказва, че една от надзирателките Юлияна Ръжгева била професионален убиец, изпитващ зверско садистично удоволствие. Тя лично убила поне 40 души.

 

Лагеристка разказва, че същата тази Юлияна, заедно с неин колега свалили в усамотено място новата жена, закарана на кариерата и я пребили. Освен, че я били с тоягата, я мушкали в очите и влагалището, а Юлия скачала и отгоре й. Накрая вкарала точилката в устата й и я пронизала. Свидетелка на случката споделя, че точилката излязла от другата страна на тялото на жената, изпод скъсаните й дрехи, заедно с червата й. Издъхнала с широко отворени уста и очи. Накрая сложили трупа й в чувал.

 

Историци сочат, че лагерите на смъртта били най-малко 86, а през тях са минали около 285 000 души. Няма как да бъде посочен точният им брой, тъй като ДС старателно е унищожила документите в началото на 80-те години.

Източник: Уикенд, crimesbg.com

`

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.