Ема Стоун: Аз съм пример за успял човек без диплома

През 2025 година елегантната Ема Стоун се завръща ударно с две заглавия, които и българската публика очаква по кината - „Круела 2“ и „Бугония“. Стоун има „Оскар”, “Златен глобус”, стегнато тяло, огромни смарагдови очи и поразително широка усмивка. Тя скоростно се изкачи на върха на хранителната верига в Холивуд и продължава да работи с екстремен ритъм. Отбеляза запомнящо се участие и в сериала „Прокобата”.

Ема Стоун трупа капитал със своята атрактивна и ефективна комбинация от момичешка невинност и сексуално сугестивна индивидуалност. Тя е една от най-разпознаваемите звезди на своето поколение. С ролите си във филми като “Бърдмен”, “Ла Ла Ленд” и “Фаворитката”, Стоун се утвърди като една от най-сериозните изпълнителки в ангроезичното кино. Израснала е в Аризона, но още в тийнейджърска възраст заминава за Холивуд с майка си в преследване на актьорската си мечта. И я постига удивително бързо.

- Ема, какво означава човек да е професионален актьор днес, в епохата на изкуствен интелект, „дийп фейк“ изображения, нон стоп стоене в социалните мрежи и инфлуенсъри на всяка крачка?
- За мен означава прехрана. Това ми е работатау с която си плащам сметките. Да, също така е призвание и осъществена мечта. На на едно много основно ниво аз просто искам да имам възможността да работя. Комедията е първата ми любов. Толкова много обичам хумора. В драмата също има комедия. Разликата е в метода на актьорско изпълнение. Шегите като цяло изпълняват множество важни обществени и комуникационни функции. Шегуването е един от най-ефективните начини да се деескалира някаква неприятна или неудобна ситуация. Научих много за себе си в процеса на усвояване на занаята. Не просто как се играе пред камера, а как се живее. Научаването и изговарянето на тези дълги монолози, с очи вперени директно в обектива - това си е дълбоко променяща практика, кара те да се замислиш кой си и какво умееш.

- Има ли такова нещо като обективно добра игра и как се вижда, как се оценява?
- Трябва да е естествено и автентично, да има ритъм, преход между емоциите, репликите да звучат органично и сякаш идват от твоя житейски опит, а не от страницата със сценария, който си наизустил. Другото е свързано с цялата постановка. В киното образите трябва да изглеждат и да се държат като реални човешки същества, които пасват на средата и контекста си. Направо полудявам, когато видя, например, сцена от филм, в която някаква обикновена учителка има страхотно изваяно тяло с добре очертани от тренировките бицепси. Направо ме вади от филма, от сюжета, от всичко и започвам да си мисля как тази актриса изглежда страхотно и явно тренира по много трудна програма.

- Какъв друг важен елемент бихте откроили в създаването на качествени роли?
- Възможността да импровизираш. В Crazy, Stupid, Love, например, имахме страхотен сценарий, но и свобода да експериментираме с различни подходи. Сякаш упражнявахме мускули, които никога досега не сме тренирали.

- Важна ли е за вас носталгията по детството като източник на артистично вдъхновение?
- Много неща от детството още ми липсват, самото усещане да бъда момиче в Аризона, да съм в дома на прекрасните си родители. Но аз винаги съм искала да стана актриса. Никога не съм обичала училището. На 12 години бях сигурна, че няма да се целя в някакво впечатляващо образование, а няколко години по-късно направо прекъснах училище и заминах за Холивуд. В крайна сметка успях и без диплома.

- Как реагираха родителите ви?
- Още на 14 години подготвих една презентация, която показах на моите родители. Раздадох им пуканки и им обясних, че искам да стана актриса в Холивуд. Самата презентация озаглавих „Проект Холивуд 2004”. И проработи. Няколко месеца по-късно се преместих в Лос Анджелис. Наистина извадих голям късмет с моите родители. Чувствам се благословена да бъде родена в такова семейство. Те винаги са ме разбирали и са ме окрилявали по пътя на артистичното ми развитие. Много рано осъзнаха какво точно искам да правя аз. Те самите никога дори не биха си помислили да се качат на сцена или да участват във филм. По-скоро биха се скрили някъде. Но ме оставиха да избера посоката на живота си и ме подкрепяха през цялото време. Страхотни са.

- Как бихте ги описали?
- И двамата са доста възпитани и мили, напълно нормални, топли човешки същества. Докато аз съм някаква лунатичка. Не знам как точно в такова семейство се появи шумно, нахално, смешно момиче като мен. Но аз бях решена да следвам мечтите и целите си и имах късмета те да са зад мен. Дори нямах конкретен план какво да правя, когато завлякох майка ми в Холивуд. 

- Каква е разликата между Лос Анджелис и Ню Йорк?
- Преди обожавах Лос Анджелис, дори го наричах моя дом, но сега някак си охладнях към града. Трудно е да живееш на място, където хората споделят една обща мечта. Същото може да се каже и за Вашингтон: всички работят в администрацията и разговорите им са свързани само с това. Никакви идеи, никаква друга тематика - затъваш в еднообразността като в блато. Преди нямаше толкова алтернативни начини да покажеш себе си, всички ходеха само на кастинги. Сега можете да заснемете кратък клип и да го постнете в социалните мрежи или в YouTube - всякакви варианти. Още от самото начало Лос Анджелис си е един омагьосан лабиринт: огромен брой актьори, които не знаят къде да се реализират. Ето защо се преместих. В Ню Йорк можете спокойно да отидете на театър или да вечеряте с приятели.

trud.bg