Какво може да ни каже Древен Рим за бъдещето на митата на Тръмп?

https://crimesbg.com/lichnosti/kakvo-mozhe-da-ni-kazhe-dreven-rim-za-badeshteto-na-mitata-na-tramp/159614 Crimesbg.com
Какво може да ни каже Древен Рим за бъдещето на митата на Тръмп?

Анализът е на Питър Едуел, доцент по древна история в университета „Макуори“, за The Independent.

През последните дни митата отново са основа тема в медиите, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп въведе нови мащабни тарифи от поне 10% върху голям брой стоки, внасяни в САЩ. За някои държави и стоки митата са много по-високи.

Анализаторите изразиха шок и безпокойство, като предупредиха, че този ход може да доведе до инфлация и евентуално дори до рецесия в САЩ.

Но всичко това изглежда познато.

Митата са били използвани още в Древен Рим, и то по някои от причините, за които правителствата твърдят, че ги използват днес.

За съжаление на римляните обаче тези мита често са водели до по-високи цени, процъфтяване на черния пазар и други икономически проблеми.

С разрастването и забогатяването на Римската империя нейните богати граждани са изисквали все повече луксозни стоки, особено от Арабия, Индия и Китай. Това включвало коприна, перли, пипер и тамян. Търсенето на тамян например било толкова голямо, че производителите в Южна Арабия измислили как да го събират два пъти годишно. Пипер е открит в археологически обекти чак до римска Британия.

Около 70 г. от н.е. римският писател Плиний, който по-късно загива при изригването на Помпей, се оплаква, че 100 милиона сестерции (вид монети) изтичат от империята всяка година заради вноса на луксозни стоки. Според него само за търговия от Индия се изразходвали около 50 милиона сестерции годишно.

В действителност обаче разходите за този внос били дори по-големи, отколкото Плиний е подозирал.

Един египетски документ, известен като папирусът „Музирис“, от приблизително същото време, когато Плиний пише, показва, че един кораб, натоварен с внос от Индия, е оценен на 7 милиона сестерции.

Стотици лодки, натоварени с луксозни стоки, плавали от Индия към Египет всяка година.

В Палмира (древен град в днешна Сирия) през II в. от н.е. един надпис показва, че само за един месец са внесени стоки за 90 милиона сестерции. А през I в. пр.н.е. римският лидер Юлий Цезар подарил на любовницата си Сервилия (майка на убиеца му Марк Брут) вносна черна перла на стойност 6 милиона сестерции. Тя често е определяна като една от най-ценните перли на всички времена.

Така че, макар че е имало здравословно ниво на търговия в другата посока, (римляните са изнасяли много метални изделия, стъклени съдове и вино) търсенето на луксозен внос е било много голямо. Затова римското правителство налагало 25-процентна тарифа (известна като тетарте) върху вносните стоки.

Целта на тетарте е била по-скоро да събере приходи, отколкото да защити местната индустрия. Този внос в повечето случаи не можел да бъде осигурен в Римската империя. Много от внесените стоки са били в суров вид и са се използвали за производство на изделия в империята. Коприната, както и памукът, са били внасяни предимно в суров вид. Перлите и скъпоценните камъни се използвали за производство на бижута.

Тъй като обемът и стойността на източния внос в имперски Рим са били толкова високи, събираните мита били огромни. Според една от последните оценки с тях е можело да се финансира около една трета от военния бюджет на империята.

Инфлационни ефекти

Днес икономическите експерти предупреждават, че новите мита на Тръмп, които той разглежда като начин за увеличаване на приходите и насърчаване на купуването на американски стоки, могат да навредят както на САЩ, така и на световната икономика като цяло.

Днешната глобална икономика е умишлено проектирана, докато глобалната икономика от древността не е била такава. Но предупрежденията за инфлационните ефекти на митата се чуват и в Древен Рим.

Плиний например се оплаква от въздействието на митата върху цената на тамяна и пипера.

В съвременните икономики централните банки се борят с инфлацията чрез по-високи лихвени проценти, но това води до намаляване на икономическата активност и в крайна сметка до по-малко данъчни приходи. Намалената събираемост на данъците може да неутрализира увеличените приходи от мита.

Не е ясно дали това се е случило в Рим, но се знае, че императорите са се отнасяли сериозно към инфлацията заради опустошителното ѝ въздействие върху заплатите на войниците.

Черни пазари

Древните търговци бързо придобили умения да намират начини да заобикалят плащането на тарифите на римските власти.

Границите на империята били толкова дълги, че търговците понякога можели да избегнат митническите контролни пунктове, особено когато пътували по суша.

Това помогнало за укрепването на черните пазари, с които римската администрация се е опитвала да се справи през III в., когато икономиката на страната е изпаднала в криза, а инфлацията се покачила. Тази епоха става известна като кризата на Трети век.

Не е напълно ясно дали може да се прокара пряка линия между високите мита в Рим и упадъка на Римската империя, но със сигурност е вярно, че тази инфлация, която разкъсва Рим през трети век, го отслабва значително.

И точно както е било за Рим, черните пазари се очертават като потенциално предизвикателство и за администрацията на Тръмп, като се има предвид дължината на границите на САЩ и големия обем на вноса.

Но най-голямата опасност от новите американски мита е недоволството, което те ще предизвикат, особено сред близки съюзници като Австралия.

Тарифите на Рим не са били насочени към народи и не са били инструмент за дипломатическо отмъщение. Рим е имал други начини да постигне това.

trud.bg

`

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.