Тръмп наследи двата най-тежки конфликта на новия век – войните в Газа и Украйна. И на двата фронта вече се очертават контурите на възможни споразумения.
Президентът Доналд Тръмп никога не е криел амбицията си да спечели Нобеловата награда за мир. Неговите поддръжници смятат, че той вече я заслужава, докато критиците му осмиват тези претенции, посочвайки противоречивите му политики като дисквалифициращи.
Тръмп наследи двата най-тежки конфликта на новия век – войните в Газа и Украйна. И на двата фронта вече се очертават контурите на възможни споразумения. Дали той и екипът му могат действително да постигнат мир, остава неясно. Но ако успеят, Нобеловият комитет би трябвало да признае постижението и да удостои Тръмп със своята престижна награда.
Украйна: очертаващ се пробив
След девет месеца на непоследователна политика и серия от срещи на високо равнище с Владимир Путин, Володимир Зеленски и европейски лидери, както и след проваленото руско настъпление с над 20 000 жертви и без териториални придобивки, се оформя възможен мирен план, изграден върху два основни елемента:
Гаранции за сигурност, включващи ангажименти от страна на САЩ и съюзниците от НАТО да продължат въоръжаването на Украйна и да гарантират отбраната на нейния суверенитет при бъдещи заплахи.
Ограничени териториални промени по настоящата линия на съприкосновение в Източна Украйна, за да се възстановят сигурни граници и да се създадат условия за дългосрочен мир.
Украйна няма да приеме сделка за териториални отстъпки без реални гаранции за сигурност, а Русия едва ли ще прекрати унищожителната си война без някакво споразумение по териториалния въпрос.
За реализиране на тази формула са нужни постоянни военни доставки от НАТО, включително системи за ПВО и ракети с по-голям обсег, както и икономически натиск чрез санкции срещу Москва. След последната сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, Тръмп изглежда е одобрил този подход, а американско оръжие достига до Украйна чрез покупки от съюзници.
Европейците обсъждат възможността да използват над 300 млрд. долара замразени руски активи като заем за Украйна – стъпка, която би подпомогнала икономиката ѝ и военната ѝ устойчивост. Ако Белият дом остане последователен, натискът върху Путин може да го принуди да сключи сделка, спасявайки лицето си. Русия вече е понесла значителен брой военни жертви, икономиката ѝ е подложена на тежък стрес, а лихвените проценти се доближават до 20%.
Ако Тръмп успее да задържи натиска върху Москва и същевременно оформи рамката за мир, споразумение може да бъде постигнато преди избора на Нобеловия лауреат за 2026 г.
Край на войната в Газа
Когато Тръмп пое поста, бе в сила тристепенно примирие, договорено от администрацията на Байдън, което трябваше да сложи край на войната в Газа. Втората фаза предвиждаше временна сигурност, политически структури и мащабна програма за възстановяване.
Планът се провали след първата фаза през март, когато примирието се разпадна, а последвалите шест месеца донесоха едни от най-интензивните израелски военни операции и хуманитарна катастрофа, включително пълна блокада на анклава.
Преди две седмици изглеждаше немислимо Тръмп да бъде номиниран за Нобеловата награда. Израел започваше ново настъпление към Газа Сити, а официални лица дори намекваха за възможна окупация или преселване на местното население.
Това се промени миналата седмица, когато републиканецът представи 20-точков мирен план, включващ отказ на Израел от анексия и окупация и изискване Хамас да предаде контрола над Газа и да освободи всички заложници. Планът, напомнящ предишната „Фаза 2“, бе подкрепен от Израел и от редица арабски и мюсюлмански държави – Саудитска Арабия, Катар, Египет, Йордания, Турция, Пакистан и Индонезия.
Хамас даде условно одобрение, като настоя за гаранции за окончателно прекратяване на войната и свободен достъп на хуманитарна помощ. Междувременно, преговори в Кайро обсъждат освобождаването на заложниците срещу палестински затворници.
Тръмп настоява за твърд натиск върху Хамас и Израел, подчертавайки, че всяко забавяне е недопустимо. Планът му ясно заявява, че ще бъде приложен дори в райони, вече извън контрола на Хамас, което може да ускори края на войната и да постави началото на „Газа без Хамас“ – условие за траен мир.
Израел също трябва да изпълни своята част, включително официален отказ от повторно заселване на Газа и приемане на реална перспектива за палестинска държавност – част от плана на американския президент.
Пътят към Осло
Нобеловата награда за мир се присъжда всяка година на 10 декември, а носителят ѝ се избира два месеца по-рано – на 10 октомври. Макар шансът Тръмп да бъде отличен още тази година да е малък, следващата – 2026 – бележи 125-годишнината на наградата, и тогава той може да има реална претенция.
Ако до тогава успее да прекрати войните в Украйна и Газа, президентът би могъл да влезе в историята като архитект на два мащабни мира, свързващи Европа и Близкия изток, и да заслужи отличието, което толкова явно преследва.
Каквото и да мислим за Доналд Тръмп и неговото управление, по тези два най-важни въпроса – войната и мира – всички трябва да се надяваме, че ще успее.
