“Разсипия, цинизъм, малоумие!” Това са само малка част от определенията, с които зрители и слушатели засипаха редакционната ни поща след изявлението на Васил Терзиев по “Дарик”, че ако стане кмет планира да изземе сградата на МВР на пл. “Лъвов мост” и да я направи музей, най-вероятно в прослава на Държавна сигурност, от където произхожда фамилията му, коментират потресени зрители.
По-рано днес, в ефира на “Дарик”, се проведе първият публичен дебат между кандидата на ПП, ДБ и “Спаси София”, и Антон Хекимян от ГЕРБ.
На въпрос от водещия коя ще е първата сграда, която да спасите ако станете кмет, Терзиев хладнокръвно изстреля, че ще изгони полицаите от “Лъвов мост” за да превърне емблематичната за хората под пагон сграда в музей. Музей на какво и защо, кандидатът на “добрите сили” не намери за нужно да уточни, а водещият разсеяно пропусна да зададе въпрос.
Най-вероятно Терзиев планира там да разположи къща-музей в памет на мракобесната Държавна сигурност, където е “работила” половината му рода, и така да възвеличи доносниците и екзекуторите от народния съд, унищожили стотици човешки съдби.
Потресени от цинизма на Терзиев, с редакцията ни се свързаха десетки софиянци за да споделят, че кандидатът на “добрите сили” не случайно е хвърлил око на емблематичното здание, тъй като историята на рода му е тясно свързана с мракобесното, агентурно наследство.
Любопитен факт е, че след 9-ти септември 1944 г., сградата е била нещо като разпределителна гара на арестувани, описвани и изпращани да бъдат разстрелвани, както и избивани от народния съд, а също и за изпращане в лагерите.
Поради тази нейна функция сградата е представена като “център за извършване на терор и издевателства”.
В по-ранната си история настоящата дирекция на МВР е построена от комунистите да бъде “Народен дом”.
Открит е на 17 ноември 1913 година на площад „Лъвов мост“ със средства, набрани от продажбата на специални марки, от Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти). В периода 1913 – 1923 година в нея са се помещавали ЦК на БРСДП (т.с.), от 1919 година – на БРП (к.), канцелариите на Общ работнически синдикален съюз, редакциите на „Работнически вестник“ и на списание „Ново време“, партийната печатница и книжарница.
На площада пред него са се организирали внушителни митинги и демонстрации на софийския пролетариат.
На 24 май 1921 година Народният дом е опожарен от фашистки групи, което налага строеж на нова сграда, като се набират нови средства и се организират трудови дни. Ръководители на строежа стават архитект М. Вайнщайн и инженер Манол Сакеларов.
Издигната е пет етажна сграда – една от най-монументните по това време в столицата.
Новият Народен дом е открит тържествено на 27 май 1923 година от кооперация „Освобождение“. На 9 юни с.г. е осуетено свикването на V конгрес на БКП от военнофашисткия преврат.
В Народния дом се провежда историческото заседания на ЦК на БКП от 5 – 7 август 1923, на което се взема решение за подготовка на работническо-селската власт. През 1924 година сградата е конфискувана по ЗЗД и е превърната в Дирекция на полицията. В продължение на 20 години в нея са затваряни и изтезавани хиляди антифашисти.
След 9 септември 1944 година сградата е предоставена на Народната милиция. Обявена е за паметник на културата.
Днес, десетилетия след като цивилизованият свят и наследниците на хиляди избити от народния съд и ДС осъдиха извращенията на комунизма, наследникът на мракобесниците Васил Терзиев се кани да превърне сградата на “Лъвов мост” отново в паметник на позора, пишат гневни читатели.
