ЕС има стратегия за Индо-Тихоокеанския регион, но не и за Балканите,пише швейцарският вестник Neue Zurcher Zeitung за възникналото напрежениена границата между Косово и Сърбия.
Посещението на Урсула фон дер Лайен в Косово и Сърбия идва именно на фона на това напрежение. Косовската специална полиция с бронирани превозни средства стои на границата със Сърбия. Няколко километра по’ на север гарнизоните на сръбската армия са в състояние на бойна готовност. „Балканите“, може да си каже председателят на Европейската комисия, „са вечното буре с барут“. Но това би било погрешно заключение. Фактът, че двете страни се впускат в тази конфронтация, се дължи на стратегическото объркване на Европа в отношенията с региона.
Какво стана? Преди десет дни правителството в Прищина забрани влизането на превозни средства със сръбски номера иизпрати тежко въоръжена специална полиция до границата, която в моментаизпълнява решението. Белград прие същия регламент преди няколко години и забрани колите с косовски регистрационни номера по пътищата си.
Ескалационна спирала
След преговори бяха въведени временни регистрационни табели за отпушване на трафика между страните. Белград се почувства провокиран от последния ход на Косово. Но Прищина смята, че е той е реципрочен на това, което Белград вече прави.
Спиралата на ескалация започна и сръбският президент Александър Вучич я притиска още повече. Следван от голяма медиен шум, той премести танковете на юг и позволи на военните самолети да доближат въздушното пространство на Косово. Неговият министър на отбраната, придружен от руския посланик, посети войски по южната граница, която за сърбите е само административна линия. Но това не е поход за „връщане у дома“ на Косово. От края на войната през1999 г. там са разположени сили за защита на НАТО и КФОР, които се грижат за външната и вътрешната сигурност на Косово. Вучич всъщност създава заплашителен фон, за да покаже на местната аудитория, че няма да позволи на „отцепилата се провинция“ да прави каквото си иска. Същото важи и зазападните сили за сигурност, пише „Фокус“. Неговият съперник, косовският премиер Албин Курти, иска да демонстрира суверенитета на Косово, което Сърбия оспорва. За него няма значение, че той допълнително отчуждава косовските сърби по този начин.
Ескалацията е възможна само защото водените от ЕС преговори са стигнали до задънена улица. Има две причини за това – и двете сочат към ЕС, който се провали нито като посредник и като регулатор.
Защо ЕС се проваля?
Той се проваля като посредник, защото не настоява за прилагане на споразуменията: През 2013 г. Косово и Сърбия се споразумяха да интегрират косовските сърби в административната система на страната. От своя страна общините с мнозинство сърби трябваше да образуват полуавтономно сдружение. Но за правителството на Курти обединението на общините е табу и интеграцията на сърбите е спряна. Европейският съюз не може да се сети нищо друго, освен да каже, че споразумението все още е в сила. Фактът, че ЕС не е в състояние да приложи споразумението като регулаторенорган, се дължи на факта, че той по принцип не знае какво да прави с региона. Липсват „и морков, и пръчка“.
Стратегическата визия за включването на Западните Балкани в ЕС избледня до неузнаваемост. И алтернатива не се вижда. Западните Балкани са оставени на собствената си съдба.
След като председателят на Комисията Фон дер Лайен посети Белград и Прищина, тя може би ще си спомни, че оглавява комисия с геополитически претенции. Брюксел дори има стратегия за Индо-Тихоокеанския регион, коментира още Neue Zurcher Zeitung.
