Трябва ли да се променя Изборният кодекс преди новите избори и къде са реалните рискове за честността на вота? В БНТ „Денят започва" бившият председател на ЦИК Александър Андреев и членът на Обществения съвет към комисията Стефан Манов очертаха две различни визии - за нуждата от промени с цел ограничаване на двойното гласуване и за опасността прибързаните корекции да подкопаят доверието в изборния процес, включително по темата за вота на българите в чужбина.
Александър Андреев, бивш председател на ЦИК: В момента този процес на промяна на изборните правила беше прекъснат. Дали надделя някаква мъдрост, или пък не успяха политическите сили да се разберат по отношение на самите промени, но в крайна сметка все още действат тези правила, които бяха и на предходните избори. А именно да се гласува и с хартиени бюлетини и с бюлетини от машинното гласуване.
Според Андреев трябва да има промени, които да изключат възможността за двойно гласуване - в страната и в чужбина.
Въпросът, свързан с Район "Чужбина", където в момента няма ясни правила за определяна не границите. Мандатът по какъв начин. Това означава, че трябва да бъде ограничено или определено кои ще могат да гласуват, тъй като в момента всички български граждани могат да гласуват, а това би могло да позволи в един момент и двойното гласуване от страна на граждани, които гласуват в страната и след това отидат в чужбина и там биха могли да гласуват. Всичките тези неща би трябвало в някаква степен да бъдат или отложени във времето, или да бъдат приети разпоредби, които да регулират този процес. А отделно от това всичко останало, което е свързано с новите машини.
Стефан Манов обаче смята, че гласуването в чужбина далеч не е най-големият проблем, който трябва да се реши преди новите избори.
Стефан Манов, член на Обществения съвет към ЦИК: Колкото по-малко пипаме Изборния кодекс, толкова по-добре е за изборния процес, защото стабилността на правилата гарантират и доверието, и усещането у избирателите, че целта на едни промени, правени не в 12 без 5, а в 12 минус една минута, не визира подмяна на ситуацията в угода на тези, които променят с мнозинство съответните текстове. Това е фундаментално правило. А както виждате всичката Мара втасала, отново българите извън страната са потенциалните нарушители, ако слушам господин Андреев, на изборните правила. Това, че в едно село, и не в едно, а в много, Конституционният съд в България установи, че има 700-800 гласа, написани от една ръчичка, в нито една секция извън страната не е имало такива нарушения, каквито имаше в 2000 секции в страната - това го замитаме отново под килима. Избирателен район "Извън страната", за който става дума е в действие от 1 януари. Ако бъде променен, отменяме вече създадени права, или по-точно изравнени права, защото избирателите извън страната не гласуват в пълен обем, както избирателите в страната. Именно няма преференциален вот, няма кандидатски листи, няма излъчени народни представители, които по някакъв начин да се грижат и за техните интереси и да носят техния глас. Ето, например, ако имаше такъв избирателен район и избрани от него народни представители, този дебат за колко да са на мандатите в този избирателен район извън страната, щеше да се води в правна комисия, а не в студията. Впрочем, нищо от сегашния кодекс не пречи да бъде създаден избирателен район. Там пише, че в случай, че нито един избирателен район не може да има по-малко от 4 мандата. Знаем, че във Видин, например, мандатите в момента, които се полагат по население, са 2, но им даваме 4, защото трябва да има представителност в съответната територия. Така, по този начин, може да бъдат определени 4 мандата за избирателен район "Извън страната".
