Гости: Преслав Райков - финансов анализатор; Михаил Кръстев – изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива; Таня Скринска – предприемач
Осми пореден бюджет залагаме на 3% дефицит, това е пета поредна година, в която не успяваме да направим нещо, което ще допринесе дългосрочно за икономиката. Въпреки данните, отново залагаме дефицит и на една надценена икономика, в която няма да влязат толкова приходи. Това каза финансовият анализатор Преслав Райков в предаването „Здравей, България" по Нова телевизия.
В момента бизнесът вече плаща за допуснатите грешки. Той очаква същите проблеми и при Бюджет 2027.
Райков посочи, че данъчно-осигурителната тежест се вдига, но срещу това не се вижда никакво подобрение. „Тя дава повече административен разход за неефективни системи и спъва бизнеса", допълни той.
Райков допълни, че движението на икономиката от държавата е много лош знак.
Предприемачът Таня Скринска отбеляза, че въпросът с реформите стои на масата от години, но не се преминава към реални действия. Обвързването на минималната работна заплата със средната е грешка, смята тя. Това, както и вдигането на данък „Дивидент" ще доведе до проблеми. Причината за увеличаване на данъците е липсата на пари в държавата. „Но наливането на пари без реформи не води до нищо добро", допълни тя.
Тя очаква да започне разговор и за въвеждането на прогресивен данък, за промяна на ДДС и увеличаване на пенсионната възраст.
Скринска заяви, че с Бюджет 2026 се бърка в джоба на работещите в частния сектор, а не на собствениците на бизнеси. 95% от бизнеса в България е малък и микробизнес, а заетите са самоосигуряващи се. „Погрешно е да се смята, че ние взимаме само от богатите", допълни предприемачът.
Частният бизнес се регулира спрямо търсенето и предлагането, а заплатите в частния бизнес се индексират редовно, заяви Скринска.
Изпълнителният директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев обясни, че философията, която се залага в бюджетната политика през последните години, не се променя и сега. „Ние гоним дефицит, залагаме по-високи разходи, отколкото са приходите", допълни той.
Докато не се промени тази философия, параметрите на бюджета нямат особено значение.
Когато данъчната тежест в една държава расте, бизнесът търси друга локация за развитие, допълни Кръстев.
