Да не бъркаме личния живот с позициите на политиците
Тази история, за която ще стане дума по-долу, е от тези, които принизяват отношенията ни със Северна Македония до едно квартално ниво. И лично на мен хич не ми харесва. По тази причина просто езикът ме дърпа да кажа нещо, което съм повтарял стотици пъти и то е следното: ако има пет неща, за които може да се спори дали сме едни и същи с македонците, има други деветдесет и пет, които дават утвърдителен отговор по въпроса. И едно от тези деветдесет и пет неща е простотията, която се проявява в отношенията помежду ни от двете страни на границата. За най-голямо съжаление.
Една популярна българска фондация, която работи на терена в Северна Македония, тези дни в социалните мрежи обвини депутата от парламента в Скопие Моника Зайкова, че има любовна връзка с бившия премиер на страната Димитър Ковачевски. Двамата били заедно в София тези дни на форум, на който се дебатирали връзките на Европейския съюз с Балканите, най-общо казано. И понеже Зайкова била споделила пред българския евродепутат Андрей Ковачев, че се надява България да покаже своята любов към Република Северна Македония и да я „пусне“ без условия в Европейския съюз, от въпросната фондация настояват тя да разкрие своята лична любовна връзка с Ковачевски по начин, по който той да можел свободно да се разведе със съпругата си. Нещо такова. Ама блудкаво, та дрънка.
Очевидно авторите на този публичен донос в социалните мрежи са искали да демонстрират познанията си за актуалните новини от скопската клюкарница. Вижте ни колко сме навътре в неформалния живот на видните личности край Вардар! Чисто кръчмарско самохвалство, ако ме питате мен. Две популярни имена от политическия живот в съседната държава имали връзка. Голяма работа! Нито са първите, нито последните, които го правят. Светът е пълен с такива примери, които нито му пречат да се развива и да върви напред, нито пък моралната оценка на подобна проява става по-строга. Но щом авторите на тази „информация“ са решили, че тя може да е любопитна за българския консуматор на клюки и че по този начин ще дискредитира участниците в нея, да го правят. Тяхна си работа. А може би са си помислили, че по този начин ще направят позицията на Скопие по-уязвима в спора за това кой блокира пътя им към пълноправното членство в Европейския съюз, щом като тя се представлява и защитава от хора като тези двамата, които са си позволили сантименти един към друг?
Точно заради отговорите на тези евентуални въпроси мен ме възмущава фактът, че личните чувства и залитания на едни или други политици в съседната ни държава се представят като критерий, с който да оценим политическите им позиции. Бъркаме частното и личното с политиката, което хич не ми харесва. А и не е редно да се прави. Бъдете сигурни, че и аз имам какво да кажа за обратната страна на живота на, да речем, всички премиери на Северна Македония от Любчо Георгиевски, Бранко Цървенковски, през Зоран Заев, та до Християн Мицкоски (а и не само за тях!), но винаги съм се въздържал да го правя, пишейки или говорейки за тях като политици и държавници. В едно общество като това край Вардар, в една държава като днешна Северна Македония, където неформалните връзки между хората са по-силни и ефективни от формалните, където всеки с всекиго е бил заедно в детска градина, или е седял на един чин, или са били заедно в армията, или в университета, или са съседи, или роднини няма начин да е друго. Всеки знае всичко за всеки. Провинция, та дрънка!
О, знам и тази теза, че с простотията, която идва оттатък границата, не може да се бориш освен със същата, дори по-остра простотия. Там били разбирали само от това. Което пък изпразва отношенията ни от всякаква интелигентност, чийто дефицит в диалога ни се вижда и с просто око. Имаме претенции, че сме далече по-стара държава, че сме по-напред в Европа, че като активни членове на европейското семейство се отърваваме от провинциализма и балканския манталитет, а си позволяваме да се принизяваме и да слизаме на примитивното равнище, с което оттатък ни „работят“.
Ако имаш несъгласие с политическите становища на въпросната Зайкова, дай ù да го разбере, но го направи по умен и интелигентен начин, без да се правиш на регионален мачо, който си служи с тарикатски намеци за нещата, които се случват в спалнята ù. Ако имаш възражения срещу Димитър Ковачевски, да ги беше изразил, когато беше премиер на съседната държава и заедно с българския му колега Кирил Петков планираха да преобърнат нещата в двустранните ни отношения. И така ги преобърнаха, че и до днес се чудим как да излезем от батака, в който ни вкараха. То, и Кирил Петков си имаше едни такива увлечения, които у нас така старателно и злорадо разисквахме. И това беше по-вкусно за разговор и дебат, отколкото политиката, която следваше, май.
Да се разберем - нито се хвърлям пред амбразурата да защитавам Моника Зайкова, която познавам само по име, нито пък да оправдавам Димитър Ковачевски за неговото увлечение, ако наистина всичко това е вярно. Това са хора със собствена биография, с определени политически позиции и статут в обществото, с интегритет, които могат да се грижат сами за себе си. Или поне така се надявам да е. Ако си позволя да бъда и малко груб ще кажа, че всъщност пет пари не давам за тях. Възрастни са, да се оправят, има кой да ги съди и това не бива да сме ние. Така си мисля.
Всъщност намеците на Зайкова, че България трябвало да прояви своята любов към Северна Македония и да промени позицията си по нейната евроинтеграция, не са нищо ново. Те са елемент от разбирането на голяма част от политическия и обществен елит в Скопие, че България е една наивна и глупава държава, чийто сантиментален исторически комплекс към Повардарието трябва да бъде отричан, но и използван, когато това се налага. И то по тънкия начин като се гъделичкат струните на роднинските връзки от двете страни на границата, на майчинските или сестринските чувства, които българите изпитват към хората в съседната държава, на паметта за жертвите, дадени в името на свободата на Македония и така нататък.
И все за българската вина към Македония говорят, все за нея напомнят, без да са напълно наясно има ли я у българите днес или не. Знаят ги тези привнесени от север неща там, но като проява на чиста балканска хитрост или местен тарикатлък ги имат на въоръжение, за да ги пуснат в действие когато конкретната политическа ситуация налага това. А каква по належаща и изискваща решение ситуация е тази с блокираната евроинтеграция на Северна Македония, причината за която по общото мнение в Скопие, е позицията на България. Вярно или не, реално или не, за тях това няма значение.
Нарочили са си страната ни за основният виновник за стопирания път напред към европейското членство и много трудно някой може да ги убеди в обратното. Не искат в никакъв случай „билатерилизирането“ в търсенето на изход, но вместо да си решат въпроса в Брюксел, отново гледат към София. Ей го и премиерът Християн Мицкоски, който от Вашингтон в интервю за агенция МИА отново поискал гаранции, че това с вписването на българите в конституцията ще бъде последното условие от страна на София. И че решението трябва да се търси между двете страни, но с участието на представители на Европейския съюз.
И тогава ще се появи някаква Моника Зайкова, депутат в парламента в Северна Македония от тамошната Либералдемократическата партия, ще дойде в българската столица за участие в някакъв форум и ще почне тук, на местна почва, както се казва, на нашия терен да ни дърпа струната на българската чувствителност за съдбата на хората оттатък границата. Дори в един момент бихме могли да си помислим, че говори искрено, нали страдаме от онзи прословут „патерналистичен синдром“. И ние, вместо да ù отговорим така, както се полага на един нахален и лукав политик от Скопие, ще му гледаме с кого мачка чаршафите в хотела. Пълна простотия, която не мога да преглътна. А не е и единствена, да кажеш, като гледам какви ги говорят и вършат нашите политици, общественици, пък и нашите братя журналисти.
Пък после елате да ми кажете, че не сме едни и същи с онези оттатък границата. В това число и в простотията, с която пълним отношенията си.
Автор: Костадин Филипов
trud.bg
