Абе толкова извънредни емисии по родните телевизии не е имало от времето на операция „Пустинна буря“ и разстрела на Чаушеску.
Мария Габриел пръднала – прекъсваме програмата с репортаж от мястото.
Лена Бориславова погледнала Миро накриво – пак. Колеги, спрете се малко и си следвайте нормалната програма. Или си направете специални канали – примерно „Би Ти Ви – Преговори“, в които 24 часа в денонощието да предавате всяка крачка на Теменужка Петкова и Деница Сачева.
В крайна сметка „извънредно“ означава нещо изключително, неочаквано, рядко. Когато през половин час пускате специални новини, в тях вече няма нищо специално. Чак пък в неделя вечер, когато хората искат да се приспят я с някоя забавна програма, я със сносния сериал на БНТ „Вина“, да включвате партийни изявления, все едно в Москва са гръмнали или обесили на Червения площад урода Путин (сигурен съм, че скоро и това ще стане!) е малко прекалено.
Вярно е, че преговорите в сглобката са важна тема, но не може целият ефир да е зает с говорещите глави на лелките от ГЕРБ и харвардските несретници. Имайте малко милост към средностатистическия зрител, той си иска курвите от „Ергенът“, които са му обещани в седмичната програма. Не може да го подмамвате, а после да му пускате партийни пресконференции. Такава свинщина и през 1990 г. не си позволяваха.
В края на краищата дори по закон право да поискат директен ефир имат президентът на републиката, председателят на Народното събрание, министър-председателят, главният
прокурор и председателите на КС и ВАС. И то, ако се е случило нещо наистина важно, примерно да са им гърмели с пиратка по кортежа. Теменужка Петкова идва малко в повече.
После сме били на сто и някое си място по свобода на медиите в света. Виновни били олигархичните кръгове, държавният натиск, съдебният контрол, интересите на рекламодателите. Хем е така, хем не съвсем. Виновен също толкова е и тъпият и неграмотен журналист /редактор/ програмен директор, който като шаран се лови на елементарни хватки и угажда на партийните централи. Той вечно носи оковите на комплексите и цивилизационната си несъстоятелност, на ограничения светоглед и примитивното си мислене, на еснафското мижитурство и злокачествената посредственост.
Оказва се, че нашите телевизии де факто представа си нямат как се работи с информация. Те могат да пускат или пошли риалитита, или тъпанарска политическа пропаганда. Така е най-удобно и лесно, процесът изисква единствено пълно доверие и никакво разбиране от страна на аудиторията, която априори е нискообразована, често сенилна и само бегло заинтересована. Всяко твърдение трябва да бъде извадено. от контекста си, вложено в тенденциозността на предварително: заплануваната идея и представено под формата на страх, неяснота, объркване, дезинформация или откровена лъжа.
Когато зрителят е безкритичен, ще му подменят програмата под носа по 10, по 100 пъти на ден. Време е някой да извиси глас и да извика: „Стига!. Поне „Ергенът“ и халтурките на Рачков не ни закачайте, че ще стане лошо. И тая свобода на словото ще си я търсите от Деница и Теменужка.
Източник: Уикенд, crimesbg.com
