Докога държавата ще подпомага фирми с огромни печалби?

Каква ли нова схема за компенсации на бизнеса ще измислят енергийният министър Жечо Станков и шефът на бюджетната комисия в НС Делян Добрев?

Раздаването на компенсации за тока изкривява пазара и ражда парадокси

„Почти наркотична стана зависимостта на българския бизнес към всякакви видове помощи, субсидии и компенсации. Колкото повече ги получава, толкова повече се пристрастява и дозата става недостатъчна.

Така е и с компенсациите за ток – с всяка година натискът за получаване на по-големи суми се засилва. С това отслабва и всякакво желание за инвестиции в енергийна ефективност и модернизация, както и в търсене на изгодни договори за доставка на енергия.

Схемата за компенсиране на част от разходите за електроенергия на небитовите потребители – фирми, болници, учебни заведения, храмове, читалища и др.,  бе въведена в края на 2021 г. като временна мярка заради шоковия скок на цените на българската енергийна борса до нива от 400-500 лв. на мегаватчас средно месечно. Тогавашните управляващи определиха месечен таван от 250 лв. на мегаватчас, над който държавният фонд „Сигурност на електроенергийната система“ покриваше 80% от ценовата разлика. По това време работодателските организации се обиждаха, ако някой им каже, че взимат помощи за ток, като обясняваха, че всъщност си връщат парите, които са надплатили за „ненормално“ скъп ток на „неработещата“ борса у нас.

Няколко месеца по-късно цените се успокоиха, но фирмите намериха други причини да настояват за нови и по-големи компенсации – този път, за да бъде овладяна галопиращата инфлация. Властта бързо отстъпи и дори през 2023 г. свали летвата на 200 лв. на мегаватчас, а разликата над тази цена вече се покриваше на 100% от енергийния фонд. За да се осигурят необходимите средства във фонда, целеви вноски от „свръхпечалбата“ започнаха да правят не само държавните енергийни дружества, но и частните производители и търговци на ток.

През първата половина на 2024 г. фирмите не получаваха компенсации, тъй като цените на тока на борсата не надвишаваха тавана от 200 лв. Тази „грешка“ бързо бе поправена и от средата на годината под натиска на работодатели и синдикати Народното събрание свали за пореден път тавана за подпомагане на 180 лв. за мегаватчас. Схемата бе запазена да действа и през първото тримесечие на 2025 г., а правителството на Росен Желязков обеща, че ще я продължи със задна дата от 1 април и през следващите тримесечия.

Сега браншови организации напират за още по-лесен достъп до компенсации, като предлагат те да се дават, когато средномесечната цена на борсата надхвърли 120 лв. на мегаватчас за енергоемки производства. Ако това се приеме, цената на тока за индустрията ще се изравни с тази на регулирания пазар за домакинствата.

Всъщност през последните три години небитовите потребители (всички без домакинствата) само проформа се водят клиенти на свободния енергиен пазар. На практика с механизма за компенсиране държавата регулира и техните цени.

Държавата отдавна трябваше да спре да подпомага по този начин бизнеса –

раздаване на помощи за ток на калпак, без значение кой колко печели или е на загуба и без изискване за повишаване на енергийната ефективност.  Още от 2022 г. се чуват призиви да се подпомагат единствено на предприятия, чиито производства най-силно страда от ценови шокове на електроенергийната борса – например продукция за износ с голям разход за ток, която става неконкурентна на външните пазари.

До отсяване кой да получава компенсации и кой не, така и не се стигаше. Няколкото нестабилни правителства, които се смениха, обикновено обясняваха, че няма как да се направи диференциация според това кой колко печели или кой колко енергия потребява. А и при непрестанните политически турбуленции и чести смени на властта, нито едно управляващо мнозинство не искаше да се захваща с реформи и резки промени.

Очакването страната ни да бъде поканена в еврозоната, за което се налага бързо да овладеем растящата инфлация, също наливаше масло в мелницата на безрезервното подпомагане от страна на държавата. Предоставянето на едни и същи компенсации за всички, без изключения, дори бе изтъквано като позитив, защото така Брюксел нямало да ни се скара, че предоставяме непозволена държавна помощ.

Компенсациите за тока породиха и редица парадокси.

Първо, въпреки тези помощи, масово малки и големи производители и търговци вдигнаха цените през последните три години с наглото обяснение, че се налага да го правят заради нараснали разходи, включително и заради по-скъпа електроенергия.

Помощи за ток получаваха и компании, които бележеха завидни печалби. Любим пример е „Лукойл Нефтохим“ – един от най-големите индустриални потребители на електроенергия в страната. Рафинерията, от една страна, бе задължена да плаща през 2023 г. „солидарна вноска“ за свърхпечалбата си, която реализираше заради разликата в цената на евтината суровина – руския нефт, и цената, по която продава произведените горива. От друга страна, получаваше от фонд „Сигурност на електроенергийната система“ огромни компенсации за потребения ток. Например за 2022 г. бяха изнесени данни, че е получила 80 млн. лв.

Много други сектори направиха завидни печалби, но те и бяха подпомагани в разходите им за електроенергия. Например банките – точно във вихъра на високите борсови цени на елекроенергията, те бележеха ръстове на печалбата от 60-70% годишно. Телекомите също се радват на отлични финансови резултати, но това не им попречи да наложат три години поред индексация на действащите договори с оправданията за нараснали разходи.

Самото Министерство на финансите отбеляза в анализа си за изпълнението на бюджета за 2022 г., че въпреки двете кризи, които ни сполетяха – здравна и енергийна, постъпленията от данък печалба рекордно скачат, като причината за това е свръхкомпенсирането на определени сектори. Както и че предприятията масово са прехвърлили тежестта от високите цени на енергоносителите към крайните си клиенти. Което показва, че в крайна сметка държавните помощи за бизнеса се платени от джоба на обикновените граждани.

Част от индустриалните предприятия у нас в последните години правилно се застраховаха срещу шоково поскъпване на енергията, като инсталираха собствени ВЕИ централи. Те ползват соларен ток за своите нужди, с което намаляват разходите си, но също така печелят от това, защото го продават на НЕК на преференциални цени. Дори и тези предприятия получават компенсации за консумираната електроенергия, когато цената и надхвърли определен таван.

Абсурдно звучи, но дори и търговците на ток, които са задължени да правят отчисления от приходите си във фонд „Сигурност за електроенергийната система“, също всеки месец получават отбив от сметката за ток, ако цената му  надхвърли тавана.

Обнадеждаващи донякъде са заявките на правителството, че

трябва да бъде прекратено безсмисленото даване на компенсации на всяка фирма

без никакви критерии и условия.

Министърът на енергетиката Жечо Станков още в първите си дни, след като зае този пост обяви: „Няма как да продължим да даваме на калпак на всички. Трябва да определим кои са стратегическите отрасли и да насочим тази подкрепа към тях“. Засега обаче заявката е само на думи. Министерството на енергетиката готви нов компенсаторен механизъм и още умува кой да бъде включен в него.

Работодателските организации обаче една през друга предлагат идеи за диференцирани помощи в следващите поне две години, но все ги влече към по-големи и по-големи отстъпки. Например, Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) настояват за сваляне на тавана за подпомагане на 120 лв. за мегаватчас за предприятията от тежката индустрия – металургия, добивна, химическа и фармацевтична промишленост. Обяснението е, че само така ще са конкурентни на фирмите от Франция, Германия и другите европейски страни, където електроенергията била два пъти по-евтина.

АИКБ иска за енергоемките производства подпомагането да се активира при цени на борсата над 150 лв./MWh, а за фирмите от преработващата и добивната промишленост и селското стопанство – да остане сегашният таван от 180 лв., докато всички останали бизнеси да получават компенсации при цени над 220 лв.

Всички настояват схемата за подпомагане да се задейства автоматично при вдигане на борсовата цена над определения таван, без да се налага всяка година да се гласуват специални текстове в закона за държавния бюджет и да се губи време.

Никой обаче не поставя въпроса защо фирмите у нас не сключват дългосрочни договори за доставка на електроенергия. Защо продължават масово да купуват от борсата само в сегмента „Ден напред“, който е трудно прогнозируем, много рисков и не дава възможност за планиране на разходите?

Ясно е, че фирмите си правят тънки сметки да не се минат да плащат дългосрочно по-скъпо, докато в определени дни цените на борсата са по-ниски, а понякога отрицателни. Но най-вече бизнесът си прави сметката, че ако на борсата цените скочат, насреща властта лесно ще се огъне и ще гласува компенсации.

МИЛА КИСЬОВА

Източник: https://www.segabg.com/