От Седми до Десети ноември: дните, променили света

В подкаста на OFFNews разговаряме с журналистката Даниела Горчева за ноемврийските исторически събития, променили света: болшевишката революция в Русия от 7 ноември 1917 г., падането на Берлинската стена от 9 ноември 1989 и не съвсем доброволното оттегляне на Генералния секретар на БКП и Председател на Държавния съвет на НРБ, първия държавен и партиен ръководител, другаря Тодор Живков на следващия 10 ноември.

За десерт припомняме и Варненската битка, отново от 10 ноември, но от по-далечната 1444 г.

Революцията, довела до раждането на СССР на 7 ноември 1917, слага край на Руската империя - една традиционна европейска и азиатска сила, вече подкопана от Руско-японската война (1904-1905), първата руска революция вследствие от войната (1905), неуспешното си участие в Първата световна война (1914-1918) и вече преминалата втора революция от февруари 1917.

Русия навлиза в Европейската или Първа световна война през 1914 като традиционна империя. Оказва се въвлечена в огромен конфликт с Германия, Австро-Унгария, Османската империя, а от 1915 - и с България. Конфликт, който губи. В 1917 руската армия и общество са доведени до пълна деморализация. През февруари 1917 цар Николай II е принуден да абдикира и новото, временно правителство на княз Керенски се опитва да намери ресурси, за да продължи участието си на страната на Антантата. Крахът на страната обаче е неминуем, така че през ноември властта е свалена от болшевишкото движение, което бързо се превръща в мощна военизирана организация. Русия излиза от Първата световна, но навлиза в гражданска война, от която ще се роди новият Съветски съюз. Това е новаторско, агресивно, атеистично общество, в което на пръв поглед всички експерименти са разрешени. С десетилетията СССР ще осъществи кърваво социално инженерство, ще успее да оцзелее от Втората световна война и даже да излезе като победител от нея, за да се превърне в държава-затвор и хегемон на блок от неохотни сателити с ограничен суверенитет.

През 1989 СССР и съюзниците му са изправени пред пореден финансов колапс. Плановата икономика се е провалила и на 9 ноември населението на разделения Берлин събаря стената, станала символ на съветската победа над Германия. Градът отново е един, а предстои и формалното обединение на двете германски държави. След дългата Студена война Съветският съюз е в края на съществуването си, Източна Европа сякаш преоткрпива свободата, а самата Русия изглежда поставена пред шанс за демокрация.

На следващия ден, 10 ноември 1989 г., в София мирно е свален дългогодишният комунистически диктатор и съветски васал Тодор Живков. Той е служил като Генерален секретар на Българската комунистическа партия и като Председател на Държавния съвет на Народна република България. Наследникът му Петър Младенов скоро ще замени тези тромави титли със скромното председател (президент) на Република България. Предстои преименуването на БКП като БСП, свободни, макар и не изрядно проведени избори през 1990 и създаването на нова българска Конституция (действаща вече над тридесет години).

Началото и краят на комунистическите режими са различни. Този тип власт идва с кръв, но често си отива с въздишка.

На 10 ноември 1444 г. кралят на Унгария и Полша Владислав III Ягело, водещ професионална и рицарска армия на кръстоносен поход срещу Османската империя в нарушение на мирните си договори с нея, разгръща войските си близо до Варна. Срещу него стоят спахиите, акънджиите и еничарите на султан Мурад II. Българи вероятно има и в двете войски. В края на деня кралят е победен, самият той загива и е сложен край на всички надежди за скорошно прогонване на османците от Европа. Девет години по-късно Константинопол ще бъде превзет от победителите при Варна. това слага край на хилядолетната Източна римска империя и бетонира османските турци като хегемони на Балканите, Анатолия, Черноморието и Егея. Паралелите между имперските наследства на османския и съветския режим остават за любителите на историята.