Германия, най-голямата страна членка, е сред водещите привърженици на реформирането на начина, по който ЕС взема решения във външната политика.
Единадесет държави от Европейския съюз настояват да бъде проучена възможността решенията във външната политика да се вземат с квалифицирано мнозинство вместо с единодушие, за да бъдат преодолени „обструктивните“ вета, които през последните години блокират действията на ЕС.
Австрия, Дания, Белгия, Финландия, Франция, Германия, Люксембург, Нидерландия, Румъния, Испания и Швеция са подписали съвместно писмо до върховния представител на ЕС по външната политика Кая Калас, съобщи „Евронюз“.
„Културата на консенсус в Съюза е важен източник на неговата легитимност. Затова продължаваме да се стремим към консенсус винаги, когато това е възможно“, се посочва в писмото.
„Но трябва също така да гарантираме, че тази култура на консенсус насърчава общите действия, вместо да ги възпрепятства - в противен случай ще имаме легитимност, но няма да имаме сила“, предупреждават държавите.
Германия, най-голямата страна членка, е сред водещите привърженици на реформирането на начина, по който ЕС взема решения във външната политика.
„Външната дейност на Съюза е изправена пред фундаментално променена среда, белязана от стратегическа конкуренция, нарастваща нестабилност и опити за подкопаване на международния ред, основан на правила“, се казва в документа, изпратен и до държавите, които не са го подписали.
Авторите подчертават, че способността на ЕС да защитава своите ценности и интереси зависи от възможността бързо и ефективно да използва общата си политическа, икономическа и дипломатическа тежест.
Външнополитическите решения в ЕС в момента се вземат с единодушие, което позволява само една държава да блокира останалите 26.
Подобни ситуации възникваха многократно по време на 16-годишното управление на бившия унгарски премиер Виктор Орбан. Преди да загуби властта през април, той редовно използваше правото на вето, за да издейства отстъпки и да прокарва интересите си.
По-рано тази година Орбан предизвика безпрецедентна криза, след като внезапно блокира заем от 90 млрд. евро за Украйна, предварително договорен от европейските лидери. Решението му беше свързано с отделен спор с Киев за петролопровода „Дружба“.
Въз основа на опита от годините на управление на Орбан 11-те държави предлагат пет принципа за подобряване на общата външна политика на ЕС:
1. Спазване на принципите на лоялно сътрудничество и взаимна солидарност;
2. По-широко използване на конструктивното въздържане вместо вето;
3. Избягване на обвързването на външнополитически решения с въпроси, които нямат съществена връзка с тях;
4. Проучване на възможностите в европейските договори за преминаване от единодушие към квалифицирано мнозинство;
5. Представяне на „обосновани жизненоважни причини“ при противопоставяне на подобна промяна.
„Правната рамка за всичките пет принципа вече съществува. Единствено от нас зависи да ги приложим и по този начин да придвижим напред външната си политика“, заявяват подписалите писмото.
Възможността за задействане на т.нар. „преходна клауза“ по член 31, позволяваща преминаване от единодушие към квалифицирано мнозинство, отдавна е предмет на дебати в Брюксел. Темата придоби особена актуалност след началото на руската война срещу Украйна.
Промяната би могла да се прилага за отделни случаи, вместо да бъде въведена наведнъж за всички външнополитически решения.
Поддръжниците ѝ смятат, че тя ще ускори процеса на вземане на решения и ще предотврати ненужните вета. Противниците предупреждават, че това може да отслаби демократичната легитимност. По-малките държави членки разглеждат правото на вето като последна гаранция за защита на своите позиции и интереси спрямо по-големите страни.
Основната пречка е, че самото преминаване към квалифицирано мнозинство изисква единодушно одобрение. Така държавите, които искат да запазят ветото, могат да блокират неговото ограничаване. В съвместното писмо се настоява за „съдържателни“ консултации при възникване на спор, за да бъде постигнат компромис.
Инициативата за промяна на външнополитическия механизъм на ЕС набра скорост след загубата на властта от Орбан. Част от европейските представители разглеждат настоящия момент като възможност за реформа, която може да бъде пропусната, ако твърдият евроскептик Марин Льо Пен спечели президентските избори във Франция през следващата година.
Германия и Франция предложиха и план за засилване на ролята на Кая Калас, който същевременно би я поставил под прякото ръководство на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. | БГНЕС
