Темата придоби особена актуалност след последните дипломатически контакти между Вашингтон, Москва и Киев.
Бъдещето на войната в Украйна, участието на Европа в мирните преговори с Русия, нарастващите хибридни заплахи, високите енергийни цени и икономическата конкурентоспособност са основните теми на деветата среща на Европейската политическа общност, която се провежда на 12 ноември в Дъблин, предаде БГНЕС. Близо 50 европейски лидери, представители на международни институции и канадският премиер Марк Карни участват във форума, който се превърна в една от най-важните дипломатически срещи на фона на подновените американски усилия за прекратяване на войната в Украйна.
Срещата, организирана от ирландския премиер Михол Мартин и председателя на Европейския съвет Антонио Коща, се провежда под мотото „Европа - силна, сигурна и свързана“. Сред участниците са украинският президент Володимир Зеленски, френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Фридрих Мерц, британският премиер Анди Бърнам, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и генералният секретар на НАТО Марк Рюте.
В срещата участват също представители на държавите от Западните Балкани, включително Косово, Албания, Сърбия, Северна Македония, Черна гора и Босна и Херцеговина, както и лидерите на Молдова, Армения, Азербайджан и други европейски страни извън Европейския съюз.
Основният политически въпрос, който се очертава по време на разговорите, е кой ще представлява Европа в евентуални мирни преговори с Русия и какви гаранции ще бъдат необходими за бъдещата европейска сигурност.
Темата придоби особена актуалност след последните дипломатически контакти между Вашингтон, Москва и Киев.
Американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър проведоха разговори с руския президент Владимир Путин в Москва, след което се отправиха към Дъблин за среща с Володимир Зеленски. Разговорите последваха двудневните преговори между представители на Русия и Украйна в Абу Даби, организирани с посредничеството на САЩ.
Контактите в Обединените арабски емирства не доведоха до пробив по основните въпроси за прекратяване на войната, но беше постигнат напредък по възможността за нова размяна на военнопленници.
Основните разногласия продължават да бъдат свързани с териториалните претенции на Русия, гаранциите за сигурност на Украйна и евентуалното присъствие на европейски сили след прекратяване на бойните действия.
Москва се противопоставя на прякото участие на европейски представители в преговорите и отхвърля възможността за разполагане на европейски военнослужещи в Украйна след постигане на примирие.
Зеленски обаче настоява, че европейските държави трябва да участват пълноценно в дипломатическия процес, тъй като резултатите от евентуално мирно споразумение ще определят сигурността на целия континент.
В изказването си пред лидерите в Дъблин украинският президент приветства започналото включване на европейските партньори в разговорите, но подчерта, че то остава недостатъчно.
„Европейците все още не участват пряко и не присъстват, когато руснаците са на масата, но Европа вече е включена и трябва да гарантираме, че тя ще стане постоянна част от тези преговори“, заяви Зеленски.
Той потвърди, че очаква да бъде информиран от американските представители за резултатите от разговорите им с Путин и за възможностите за продължаване на мирния процес.
Украинският президент постави и въпроса за трудностите при използването на сателитната комуникационна система Starshield, разработвана от SpaceX, която има важно значение за комуникациите и военните операции на украинските сили.
Зеленски съобщи за нови ограничения, засягащи системата на украинска територия и в окупираните райони, като предупреди, че те затрудняват противодействието срещу руските високоскоростни ударни дронове.
Особено категорична позиция за необходимостта Европа да участва в определянето на бъдещия мир изрази председателят на Европейския съвет Антонио Коща.
В речта си при откриването на форума той подчерта, че сигурността на европейските държави е неразривно свързана със сигурността на Украйна и че всяко бъдещо споразумение трябва да се основава на принципите на международното право.
Коща очерта три основни условия за постигането на справедлив и траен мир.
Първото е Украйна да има правото самостоятелно да избира своите партньори, съюзници и бъдещо развитие, без да бъде поставяна в чужда сфера на влияние.
Второто е решенията за европейската сигурност да не бъдат вземани без участието на европейските държави, Европейския съюз и НАТО.
Третото е бъдещата система за сигурност да се основава на принципите на Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г., включително суверенното равенство на държавите, неприкосновеността на границите, териториалната цялост и мирното уреждане на споровете.
Коща заяви, че непосредствените приоритети са постигането на прекратяване на огъня, осигуряването на конкретен напредък по сигурността в Черно море и създаването на условия за трайно мирно споразумение.
Той предупреди, че основната неизвестна остава дали Русия действително желае прекратяване на войната, тъй като продължава военните действия и ударите срещу украински граждански обекти.
Според председателя на Европейския съвет следващите седмици ще бъдат решаващо изпитание за готовността на Москва да премине към реални мирни действия.
Един от най-важните политически въпроси, обсъждани в Дъблин, е и предложението на Франция за обща декларация относно основните принципи на бъдещата европейска сигурност.
Според проект на документа, с който се е запознала АФП, около 40 европейски държави са подкрепили инициативата, насочена към потвърждаване на съществуващите международни договори и правилата, върху които се основава сигурността на континента.
В текста се подчертава, че всеки въпрос, който засяга европейската сигурност, трябва да бъде решаван след консултации с европейските държави.
Инициативата е пряк отговор на опасенията, че Вашингтон и Москва могат да договорят нови параметри на европейската система за сигурност без достатъчно участие на съюзниците от Европа.
Макрон защити необходимостта европейските държави сами да определят бъдещето на своята сигурност.
Френският президент заяви, че европейските страни трябва да формулират ясни принципи и ангажименти, които да гарантират участието им във всяко бъдещо уреждане на конфликта.
Той подчерта, че именно европейците в момента осигуряват основната подкрепа за Украйна.
„Без европейците няма подкрепа за Украйна. Нека бъдем честни“, заяви Макрон.
Според него европейските държави имат водеща роля както в оказването на помощ на Киев, така и в гарантирането на бъдещата сигурност на континента.
Макрон посочи, че въпреки американските дипломатически усилия европейските съюзници трябва да имат решаваща дума за условията на евентуалното мирно споразумение.
На този фон британският премиер Анди Бърнам и украинският президент Володимир Зеленски съпредседателстваха отделна среща, посветена на сигурността и подкрепата за Украйна.
В разговорите участваха повече от десет европейски лидери, сред които Михол Мартин, Еманюел Макрон, Фридрих Мерц и Марк Карни, както и ръководителите на основните европейски институции и НАТО.
Бърнам увери Зеленски, че Украйна може да разчита на подкрепата на съюзниците както при отблъскването на руската агресия, така и в започналия преговорен процес.
Германският канцлер Фридрих Мерц също подчерта необходимостта от единство между европейските държави.
„В трудни времена ние, европейците, трябва да бъдем единни. Тук, в Дъблин, обсъждаме как можем да продължим заедно да подкрепяме Украйна“, заяви той.
Освен войната в Украйна лидерите обсъждат и нарастващите хибридни заплахи срещу европейските държави, включително кибератаки, намеса в изборните процеси, кампании за дезинформация и действия срещу критичната инфраструктура.
Особено внимание привлякоха последните масови фалшиви сигнали за бомби, изпратени до училища, медии и авиокомпании в няколко европейски държави.
Сред засегнатите са Ирландия, Великобритания и Италия, като заплахи са били насочени и срещу авиокомпаниите Aer Lingus и Ryanair.
Няколкостотин училища в Ирландия получиха заплашителни електронни писма, а подобни инциденти предизвикаха евакуации и в Италия.
Ирландските власти разглеждат случилото се като сериозен проблем за сигурността, особено на фона на най-голямото международно политическо събитие, организирано досега в страната.
Макрон предупреди, че все още няма достатъчно доказателства за установяване на извършителите на заплахите и че е преждевременно те да бъдат приписвани на чуждестранни държави.
Въпреки това европейските институции разглеждат хибридните операции като нарастваща опасност за стабилността на демократичните общества.
Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола заяви, че европейските държави трябва да действат съвместно срещу всички опити за дестабилизация на техните институции и общества.
Друг основен акцент в Дъблин е икономическата сигурност на Европа.
Лидерите обсъждат начините за повишаване на конкурентоспособността, развитието на нови технологии, укрепването на енергийната инфраструктура и намаляването на зависимостта от външни доставчици.
Особено внимание се отделя на високите енергийни цени, които продължават да оказват натиск върху европейската индустрия и домакинствата.
В дневния ред са включени също развитието на изкуствения интелект, технологичната свързаност и необходимостта от по-ефективно сътрудничество между държавите от ЕС и европейските страни извън Съюза.
Ирландският премиер Михол Мартин подчерта, че свързаността трябва да се разбира не само като развитие на транспортната и енергийната инфраструктура, но и като изграждане на по-тесни връзки между хората, бизнеса и технологичните сектори.
Според него политическите и икономическите предизвикателства пред Европа не могат да бъдат решени единствено в рамките на Европейския съюз.
Специално място заемат отношенията с Великобритания и Канада.
Британският премиер Анди Бърнам проведе разговор с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, посветен на подготовката за предстоящата среща на върха между Великобритания и ЕС.
Двете страни работят по споразумения за търговията с хранителни и селскостопански продукти, търговията с емисии и схема за младежка мобилност.
Бърнам заяви, че целта е да бъдат премахнати административни пречки, да се намалят разходите за бизнеса и да се създадат нови възможности за младите хора.
Канадският премиер Марк Карни от своя страна подчерта желанието на Отава да задълбочи икономическите и политическите си връзки с Европа.
Според него по-тясното партньорство ще осигури по-големи пазари за канадските компании, повече конкуренция, по-достъпни стоки и допълнителни гаранции за сигурността.
Срещата включва и отделни разговори, посветени на Молдова и други държави от източното съседство, както и двустранни контакти между лидерите от Западните Балкани и техните европейски партньори.
Украинският президент има планирани срещи с полския премиер Доналд Туск, председателя на Европейския съвет Антонио Коща, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, генералния секретар на НАТО Марк Рюте и чешкия премиер Андрей Бабиш.
Дискусиите се провеждат на фона на подготовката за следващата среща на европейските лидери, която ще се състои отново в Дъблин на 13 ноември, но вече само с участието на държавите от ЕС.
Очаква се тогава да бъдат обсъдени по-подробно въпросите за европейската сигурност, финансовата подкрепа за Украйна и стратегическите приоритети на Европейския съюз.
Сред основните теми на утрешния неформален Европейски съвет ще бъде и развитието на изкуствения интелект, включително необходимостта от стандарти за безопасност и защитата на демократичните институции от рисковете, свързани с новите технологии.
Днешният форум е най-мащабното дипломатическо събитие в историята на Ирландия и е съпроводен от безпрецедентни мерки за сигурност. Повече от 5000 полицаи са ангажирани пряко или косвено с охраната на събитието, а властите въведоха специални ограничения за движението в центъра на Дъблин.
Европейската политическа общност беше създадена през 2022 г. по инициатива на Еманюел Макрон след руското нахлуване в Украйна. Форматът обединява държавите от ЕС и техните европейски партньори, като предоставя възможност за неформални политически и стратегически разговори.
За разлика от Европейския съвет срещите на общността не завършват задължително с обвързващи решения или обща заключителна декларация. Основната им цел е да насърчават политическото сътрудничество и координацията между държавите.
В Дъблин обаче този формат придоби особено значение заради ускоряването на дипломатическите усилия за прекратяване на войната в Украйна и опасенията на европейските лидери, че бъдещата архитектура на сигурността може да бъде договорена без тяхното пълноценно участие.
Основният въпрос, който остава пред участниците, е дали европейските държави ще успеят да превърнат заявеното политическо единство в обща позиция, която да бъде защитена при предстоящите преговори с Русия и Съединените щати.
Очаква се срещата в Дъблин да приключи с пресконференция на ирландския премиер Михол Мартин, председателя на Европейския съвет Антонио Коща и швейцарския президент Ги Пармелен, чиято страна ще бъде домакин на следващата среща на Европейската политическа общност през пролетта на 2027 г. | БГНЕС
