Доколко реалистично е желанието на Украйна да стане член на ЕС и доколко изобщо е вероятно Съюзът да приеме поне една нова държава през следващите години?
Сръбският президент Александър Вучич прие украинския си колега Володимир Зеленски за първото му официално посещение в Белград - ход, който предизвика недоволство сред сръбските националисти. Двамата демонстрираха близост, но по един от ключовите въпроси позициите им остават далеч една от друга - перспективата за членство в Европейския съюз.
Доколко реалистично е желанието на Украйна да стане член на ЕС и доколко изобщо е вероятно Съюзът да приеме поне една нова държава през следващите години? Ако се съди по изявленията на Вучич и Зеленски, това е била една от основните теми по време на двудневното посещение на украинския президент в сръбската столица.
В началните си изявления на заключителната пресконференция двамата президенти останаха сравнително общи, но в отговор на въпрос на германския вестник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ) изложиха подробно позициите си.
Въпросът беше свързан с обща статия на Вучич и албанския премиер Еди Рама, публикувана през февруари във ФАЦ. В нея двамата балкански лидери се обявиха за ускорено интегриране на подготвените страни кандидатки в европейския единен пазар и Шенгенското пространство - не като алтернатива на пълноправното членство в ЕС, а като междинна стъпка към него.
Вучич заяви, че това е била „доминиращата тема“ в разговорите след пристигането на Зеленски и един от ключовите въпроси, обсъждани между тях.
„Вчера разговаряхме няколко часа и на тази тема отделихме най-много време“, каза сръбският президент.
Вучич за разширяването на ЕС: „Не вярвам в това“
Макар и с дипломатичен тон, Вучич даде да се разбере, че не споделя оптимизма на Зеленски за скорошно членство на Украйна в ЕС.
Той разказа, че е казал на украинския президент, че разбира „този вид ентусиазъм“, но не го споделя.
„Напълно заставам зад това, което написах заедно с албанския премиер Еди Рама“, подчерта Вучич.
Той посочи, че членството в европейския единен пазар и Шенгенското пространство би било „важно и добро и за Украйна, Република Молдова и другите така наречени източни държави“ и смята подобен сценарий за реалистичен.
Сръбският президент не вярва, че всички държави от ЕС ще подкрепят присъединяването на Украйна и прогнозира, че винаги ще се намери страна, която да наложи вето.
„За нас намират някакви хървати, българи, нидерландци или когото и да било. За украинците ще намерят някой друг“, заяви Вучич.
Той подчерта, че разбира надеждите на Зеленски, но на въпроса дали вярва, че може да бъде постигнато единодушие за приемането на нови членове в ЕС, отговори: „Не вярвам в това.“
Зеленски запази оптимизма си.
„Разбирам скептицизма на Александър, който той подробно сподели с мен вчера“, посочи украинският президент.
„Украйна просто няма време нито за скептицизъм, нито за каквото и да било друго“, добави той.
Зеленски посочи, че страната му води война и защитава независимостта си и заради общото разбиране каква трябва да бъде Украйна в бъдеще. Целта е тя да стане „равноправен и силен член на ЕС“.
Украинският президент припомни, че скептици са прогнозирали, че страната му няма да получи статут на кандидат за членство в ЕС, но това все пак се е случило.
„И да, аз се боря. Може да изглежда като мечта, но ние ще я превърнем в реалност. Убеден съм в това“, подчерта Зеленски.
Посещението носи политически рискове за Вучич
Срещата изглежда е преминала в открита и доверителна атмосфера, но за Вучич тя представлява деликатен ход както във вътрешнополитически, така и във външнополитически план.
Представители на сръбската опозиция изразиха опасения, че управляващият авторитарно президент ще използва посещението, за да подобри позициите си пред ЕС и да отклони вниманието от вътрешната си политика. Евентуалните външнополитически ползи обаче са съпроводени с рискове сред собствените му избиратели.
Сърбия е европейската държава с едни от най-високите нива на подкрепа за руския президент Владимир Путин и войната му. Подобни нагласи от години се насърчават и от медии, близки до властта на Вучич.
Недоволството от посещението на Зеленски пролича и от транспаранти на привърженици на белградския футболен клуб „Цървена звезда“, на който самият Вучич е фен.
„Докато в Белград посрещате нацисти, сърбите кървят в разпнато Косово“, гласеше един от транспарантите.
На този фон фактът, че Вучич прегърна украинския президент пред камерите, е особено показателен. Подобни символични жестове във висшата политика рядко са случайни, а при Вучич още по-малко.
Сръбският президент вероятно е преценил внимателно политическите ползи и рискове от подобен кадър, включително възможността Москва да му го припомни при бъдещи преговори за доставки на руски газ.
Вучич: „Днес“ не сме обсъждали военно сътрудничество
Двамата президенти коментираха и възможното военно сътрудничество между Сърбия и Украйна.
На въпрос дали темата е била част от разговорите в Белград Вучич отговори: „Не сме разговаряли за никакво военно сътрудничество днес и към настоящия момент.“
Употребата на думата „днес“ заслужава внимание, отбелязва германското издание.
Бившият американски посланик в Сърбия Кристофър Хил потвърди, че Белград поне косвено е подпомагал Украйна със „значителни количества“ артилерийски боеприпаси, като първоначално доставките са били посредничени и финансирани от Съединените щати.
Важен показател за бъдещото развитие на отношенията между Сърбия и Украйна ще бъдат и продължаващите преговори за двустранно споразумение за свободна търговия.
Зеленски изрази надежда в Белград, че разговорите ще приключат до края на годината. Подобно споразумение вероятно би имало по-голямо практическо значение за Киев от символичните политически жестове.
При посещения на високопоставени чуждестранни лидери в Сърбия обичайно магистралата от белградското летище до центъра на столицата, както и части от града, се украсяват със знамената на съответната държава. Така бяха посрещани германският канцлер Ангела Меркел, китайският лидер Си Дзинпин, руският президент Владимир Путин и турският президент Реджеп Тайип Ердоган.
При посещението на Зеленски подобна мащабна символична демонстрация липсваше. Причината е, че предварителната подготовка би издала планираната визита, а Белград и Киев са искали тя да остане в тайна до последния момент. | БГНЕС
