Руско-американският развод не само влияе на международните отношения на Земята, но и на космическата политика. Наскоро Роскосмос, руската космическа агенция, обяви, че ще изстреля и сглоби основните четири модула за новата си космическа станция до 2030 г., пише The National Interest.
Винаги, когато някой повдигне въпроса за перспективите за нова руска космическа станция, много западни наблюдатели се подсмихват, предвид миналите трудности на Кремъл. Но не би трябвало. Русия не само отдавна е суперсила в областта на космическите станции, но и страната е понасяла доста добре суровите западни санкции, наложени ѝ.
Разбиране на космическия план на Роскосмос
Първият модул е обозначен като научен и енергиен тип, чието изстрелване е планирано за 2027 г. След сглобяването на основния комплект от четири модула, допълнителни модули със „специално предназначение“ ще бъдат изпратени в периода между 2031 и 2033 г. Тази станция ще бъде отделна от Международната космическа станция (МКС), тъй като Русия възнамерява да стане по-независима в космоса, точно както е станала по-независима на Земята.
В края на краищата, Москва не иска да бъде зависима от никого след войната в Украйна, при която Западът санкционира руската икономика и я притисне във всяка област извън войната като част от кампания за принуждаване на Русия да спре войната (това не се получи ).
Интересното е, че се очаква проектната орбита да бъде близкополярна или с висок наклон (около 97 градуса), а не орбиталният наклон на МКС, който е около 51,6 градуса. Изборът на полярна орбита се откроява. Чрез поставянето на пилотирана космическа станция в орбита, Русия ще има безпрецедентно покритие над всяка точка на Земята с течение на времето. Това от своя страна ще осигури несравними възможности за разузнавателни мисии и събиране на разузнавателна информация.
И за да е ясно, за разлика от МКС, предложената руска космическа станция е малко вероятно да бъде изключително с граждански характер.
Защо полярната орбита е важна за Кремъл
Нещо повече, разполагането на новата им модулна космическа станция в полярна орбита помага на нарастващото желание на Русия да засили претенциите си както върху Арктическия, така и върху Антарктическия регион. Тъй като полярните региони се превръщат в зони с нарастващо стратегическо значение (поради огромните неизползвани ресурси там), полярните орбити осигуряват жизненоважна подкрепа за дейностите по наблюдение в тези региони.
Сателитите в други орбити, като например геостационарните (GEO), са ограничени поради проблеми с пряката видимост. Наличието на станция директно в полярна орбита ще подобри руското наблюдение на тези райони.
Поставянето на станция в полярна орбита ще даде на руската станция реални предимства в сферата на научните изследвания – по-специално за научни изследвания на климата, метеорологичните модели и морския лед. Може би затова първият модул, който Москва планира да изведе в орбита, е изследователският/енергийният модул. Общият бюджет се оценява на около 6,7 милиарда долара (или 609 милиарда руски рубли) за част от проекта.
Руският сегмент на МКС остарява, а международното сътрудничество между Русия и нейните партньори на МКС е намаляло. Така че продължаващите руски операции на МКС стават проблематични, докато тези отношения остават на най-ниското си ниво досега. Изграждането на отделна станция дава на Русия по-голяма автономност. Новата руска станция се представя като възможност за „научно-технологично развитие, националната икономика и сигурност“ по начини, по които руският сегмент на МКС не може.
Въпреки че графикът е амбициозен, анализатори от фондация „Джеймстаун“ предупреждават, че тези срокове може да се удължат или обхватът може да бъде намален с течение на времето. Станцията ще изисква нови ракети-носители, наземна инфраструктура и решения за космически кораби (екипаж/товар), които все още са в процес на разработка. Закъснения или бюджетни ограничения могат да повлияят на графика.
Какво ще прави Русия по-нататък в космоса?
Ако бъде успешна, Русия ще поддържа независими възможности за човешки космически полети в ниска околоземна орбита (НОО), вместо да разчита за неопределено време на остаряващата американска МКС. Това допринася за диверсификация на инфраструктурата на НОО в световен мащаб – наред с МКС, китайската космическа станция Тиенгун и нововъзникващи търговски станции. Орбитата с висок наклон и възможностите за наблюдение на предложената станция я правят стратегически важна за Русия.
Освен това, тази станция сигнализира за сериозна промяна в космическата стратегия на Русия към по-голям национален контрол и по-малка зависимост от международни партньори (или поне от различни конфигурации на партньори).
Все пак това не е лесно начинание за която и да е държава, дори за държава (като Русия) със значителен опит с космически станции – не и докато е в екзистенциална война на Земята. Самият факт, че Москва говори за това толкова скоро, би трябвало да е истински зов за събуждане за Вашингтон, който изглежда напълно не осъзнава факта, че е в нова космическа надпревара – камо ли такава, която губи.
За автора: Брандън Дж. Вайхерт
Брандън Дж. Вайхерт е старши редактор по националната сигурност в The National Interest. Наскоро Вайхерт стана водещ на „Часът за националната сигурност“ по America Outloud News и iHeartRadio, където обсъжда политиката за национална сигурност всяка сряда от 20:00 ч. източно време. Той е и сътрудник в Popular Mechanics и редовно се е консултирал с различни правителствени институции и частни организации по геополитически въпроси. Статии на Вайхерт са публикувани в множество издания, включително The Washington Times , National Review , The American Spectator , MSN и Asia Times. Книгите му включват „Winning Space: How America Remains a Superpower“, „Biohacked: China's Race to Control Life“ и „The Shadow War: Iran's Quest for Supremacy “. Най-новата му книга „A Disaster of Our Own Making: How the West Lost Ukraine“ е достъпна за закупуване навсякъде, където се продават книги.
trud.bg
