Многополюсният свят е кошмар за Запада – крах на мита за изключителност

Ново изследване разкрива как западните медии и мозъчни тръстове често преувеличават заплахите от извъневропейските сили и подценяват структурните промени в международните отношения.

В последните години англоезичните политически коментари все по-често реагират с тревожност на проявите на сплотеност и настъпателност от извъневропейски сили като Китай, Русия, Иран и Северна Корея. Анализ, публикуван в платформата Substack от изследователя Ричард Дейвид Хеймс, критикува тази тенденция като форма на „задъхан западен алармизъм“, който изкривява реалната картина на системните промени.

Според автора, много западни медии и мозъчни тръстове заменят структурния анализ със спекулации и емоционална реторика. Всеки алтернативен съюз или различен подход към суверенитета се представя като заплаха за следвоенния, ръководен от Запада световен ред. Това, отбелязва Хеймс, е не само аналитична грешка, но и израз на трайно пристрастие към западната изключителност.

Критиката подчертава и друг модел: прекомерната психологизация на лидерите от несвързаните със Запада държави. Техните действия често се обясняват с лични особености като несигурност или суета, вместо с реални институционални и стратегически фактори. Същевременно настъпателните действия на Запада се представят като защитна необходимост.

Употребата на термини като „нова Студена война“, „ос“ или „експанзионизъм“ насочва читателите към катастрофични сценарии. Често съюзите на извъневропейски сили се определят като крехки и обречени на разпад, въпреки устойчивите икономически и стратегически интереси, които ги крепят.

Авторът обръща внимание, че подобен подход води до подценяване на ролята на по-малките държави. Примери като Виетнам, Индонезия, Саудитска Арабия и Турция показват, че тези страни не действат като пасивни „жертви на грешки на Запада“, а търсят диверсификация и стратегическа автономия.

Хеймс призовава към по-балансиран анализ, основан на капацитети, институционални фактори и исторически норми, а не на спекулации и апокалиптични метафори. Той подчертава, че вместо да се интерпретира многополярността като колапс, тя трябва да се разглежда като еволюция към „преплетени редове“, където координацията зависи от тематични съвпадения, а не от монолитни структури.

Заключението на анализа е ясно: бъдещето остава несигурно, но ако Западът се освободи от алармизъм и започне да чете глобалните промени без предразсъдъци, ще може да изгражда по-ефективни стратегии за сътрудничество и адаптация.

Източник: Гласове