Седейки на спирка за камиони между Лондон и Ламанша, Деън Арни, британски шофьор на камион, който от 40 години е зад волана, не вижда особени основания да препоръча работата си.
„Аз съм разделен със съпругата си, което, уви, е част от работата, но се случва доста често“, каза той пред АФП, цитирана от БТА. Разговаряме в кабината на камиона му в Ашфорд, графство Кент (Югоизточна Англия) – пункт, на който спират шофьори на камиони, които пътуват между Великобритания и континента.
„Синът ми ме попита дали да се хване на тази работа. Отговорих му: Недей, не си струва“, каза Арни, описвайки тежките условия на труд, сложния семеен живот и оскъдната компенсация за тези усилия.
Изправено пред сериозен недостиг на тираджии, довел до дефицит на гориво и страх от празни рафтове в супермаркетите по Коледа, британското правителство предложи временни визи на хиляди чуждестранни шофьори.
Но за една седмица, след като министрите въведоха схемата, която да помогне да се запълнят работните места за 100 хиляди шофьори, едва 27 кандидати пожелаха да карат цистерни в Обединеното кралство.
В отрасъл, в който средната възраст на шофьорите е почти 58 години, схемата с визите засега се оказа недостатъчна, за да привлече нови попълнения, въпреки очевидната и неотложна нужда.
Стивън Евънс, началник на транспортна компания, базирана в Ливърпул, Северозападна Англия, който пак седнал зад волана, за да помогне на приятел, каза, че правителствените планове са „нещо добро“ за индустрията. Той се оплака от лошото състояние на съоръженията по британските спирки за камиони и честите кражби на товар през нощта, но каза, че се радва, че шофьорите получават по-високи заплати.
„Обикновено плащах (на моите шофьори) 1000 паунда (1200 евро), но с времето заплащането стана 1400 паунда (1650 евро) на седмица“, каза Евънс и добави, че заплатите може още да се повишат.
Арни обаче беше по-песимистичен и заяви, че през 90-те години е получавал повече, отколкото сега. Той също критикува ниското ниво на сигурност по британските спирки за камиони.
„Ние си плащаме, а много паркинги за камиони отиваш сутрин и виждаш, че платнището ни е срязано, товарът – откраднат, дизелът – източен. Случва се и в Европа, но тук това често е проблем“, каза Арни.
За 35-годишния шофьор на камион Стивън Абът едно от предимствата на работата на континента е храната.
В Обединеното кралство шофьорите трябва да плащат между 7 и 10 паунда за обикновени ястия като лазаня, пържени картофи или пай с месо, каза той. „Във Франция за 10 или 11 евро получаваш предястие, основно и десерт. Разликата е голяма“, посочи той.
Абът, един от по-младите шофьори, избира да поема само сравнително къси курсове, за да може всяка вечер да се прибира у дома.
По спирките помещенията с душове, от които водата едва капе, не са достатъчно добри, че да издържите пет нощи в седмицата, каза той.
Абът сподели, че е отхвърлил договор с по-високо заплащане, който обаче предвиждал да прекарва повече от нощите си напът.
„Можех да печеля 10 000 паунда повече, но нямаше да мога да виждам как растат децата ми“, каза той.
Мариан и Мариана-Лоредана Айванесей, румънска двойка, в която и двамата са шофьори, се редуват на 4-часови смени зад волана на своя камион по пътищата между Европа и Северна Африка.
Временно заседнали в Ашфорд, поради административен проблем, те споделиха, че никога няма и да помислят да кандидатстват за работа в Обединеното кралство.
„Това би означавало: преместете се тук, плащайте британски наем“, разсъждаваше Мериан, докато чакаше за пица.
Евънс смята, че Обединеното кралство трябва да се вгледа във фундаменталните причини, криещи се зад недостига на шофьори.
„Казваха ни, че чуждестранните шофьори ни взимали работата. Е, сега няма британци, които да заемат тези работни места“, заключи той.
/* (c)AdOcean 2003-2021, vgb_bg.24chasa.bg._______ Smart Lazy */
ado.placement({id: ‘ado-wSWVs79y7cCEPuViApViZkmyXlPQ2fuptXp4c.66yaX.B7’, server: ‘vbbg.adocean.pl’ });
