След дни на засилена военна ескалация между Израел и Иран, дойде новината за постигнато примирие. Израелският премиер обяви, че страната му приема двустранно прекратяване на огъня, като подчерта, че решението е съгласувано с президента на САЩ Доналд Тръмп. Дали обаче това означава реална деескалация - засега не е ясно. Особено предвид продължаващите ирански удари по израелска инфраструктура.
„Да, на пръв поглед, това е добра новина. Но е само временно облекчение. До 7 сутринта в Израел имаше обстрел и четирима души загинаха. Това примирие е по-скоро пауза, не траен мир, предстои договаряне на определени условия за излизане от конфликта", коментира бившият посланик на България в Израел Румяна Бъчварова в студиото на "Твоят ден".
Ролята на САЩ и същността на договорката
Американската намеса се оказва решаваща - и логистично, и технологично. Израел е получил помощ чрез средства, с които сам не разполага.
„Без тези американски бомби, ударът по ядрените съоръжения нямаше да бъде възможен. Но все още не знаем пълната картина - дали са унищожени, какво е останало и колко бързо могат да възстановят програмата", смята Бъчварова.
Най-големият въпрос остава какво ще се случи с режима в Техеран - дали ще бъде свален, отвътре или отвън, и каква ще е съдбата на ядрената му програма.
„Атомната програма е не просто оръжие - тя е гръбнакът на иранския режим. Затова промяната там може да бъде ключът към дългосрочно решение", заяви Бъчварова.
Според някои анализи, нанесените щети връщат ядрената програма назад с не повече от два месеца. А парламентът на Иран вече е гласувал да прекрати сътрудничеството си с Международната агенция за атомна енергия.
Ще има ли смяна на режима в Иран?
Иранският върховен лидер Али Хаменей вече подготвя наследник - не сина си, а друг приближен. Това поражда спекулации дали се готви контролирано предаване на властта, или напротив - нова вътрешна конфронтация.
„Режимът е здраво вкоренен - държи се чрез религията, репресиите и ядрената програма. Опозицията е разнородна и разделена - има както вътрешни сили, така и емигрантски групи около сина на последния шах", посочи Бъчварова.
Европа и България - подготвени ли сме за последиците?
Въпреки успокоенията от българските власти, експертите предупреждават, че ефектите от конфликта може да се усетят косвено - икономически, хуманитарно и политически.
„Няма пряка заплаха, но Европа ще усети последиците. ЕС не е значим фактор в този регион - няма нито ресурс, нито военна мощ. Американците са тези, които движат процесите. Бежански натиск, евентуални терористични клетки, хуманитарна криза - всичко това е възможно, ако примирието се разпадне", прогнозира Бъчварова.
Какво прави Русия?
Със световния фокус преместен върху Близкия изток, Путин се възползва от времевия прозорец. Засилват се руските удари в Украйна.
„Войната става високотехнологична - кибератаки, дронове, далекобойни оръжия. Това разширява полето на действие, но и поставя човешкия фактор на втори план", отбеляза Бъчварова.
Проблемите в България: насилието сред младежите и реакцията на институциите
На фона на геополитическите кризи, вътрешната несигурност в България също тревожи обществото. Поредният случай на пребито дете във Видин повдигна въпроси за локалите и институционалния отговор.
„Не можем да решим такъв проблем само с МВР. Трябва хоризонтална политика - координация между образователното, социалното министерство, местната власт и полицията. Само така може да има реална промяна", убедена е тя.
