Дни след като президентът Доналд Тръмп прогнозира, че Украйна може да спечели война, която губи през последните три години, и да си възвърне „първоначалните граници, откъдето започна тази война“, вицепрезидентът Джей Ди Ванс обяви възможността за изпращане на ракети „Томахоук“ на Украйна, които тя би могла да използва, за да удари дълбоко в Русия. Дори Белият дом да не изпрати „Томахоук“, САЩ продължават да подхранват опосредстваната война с американски оръжия, макар и косвено чрез оръжеен тръбопровод, който администрацията на Тръмп е установила с НАТО.
Промяната на курса на администрацията на Тръмп беше аплодирана от западните експерти, които напоследък започнаха да звучат по-малко като стратези, отколкото като инфлуенсъри в социалните медии, публикувайки възвишени твърдения с надеждата, че ако ги повтарят достатъчно, могат да „манифестират“ украинска победа. Но този отдавна невъзможен резултат не може да се извика чрез реторика – той зависи от човешки ресурси и други местни способности, нито една от които Украйна не притежава в по-голяма степен от ядрено въоръжената Русия, страна с три пъти по-голямо население от Украйна.
За да убедят американците, че провалената посредническа война срещу Украйна все още може да бъде спечелена, експертите от естаблишмънта започнаха пропагандна кампания, целяща да представят украинските способности и морал като по-силни, отколкото са в действителност. Разбира се, тези западни анализатори казват, че идеята за руско военно превъзходство е пропаганда. Във Financial Times Ювал Харари пише , че всяко твърдение за неизбежна руска победа е пропагандна стратегия, насочена към „атакуване на волята на американците и европейците“. Украинците, пише Харари, ще спечелят, защото имат „най-голямата и най-опитната бойна сила, стояща между руската армия и Варшава, Берлин или Париж“.
Но далеч от това да разполага с елитни, патриотични доброволчески сили, Киев поддържа военните си усилия чрез режим на принудителна мобилизация – това, което дори „ Ню Йорк Таймс“ нарича „крадци на хора“ – банди от правителствени главорези, които отвличат нищо неподозиращи млади мъже от улицата, за да бъдат разположени против волята им на фронтовата линия. Това, че украинците изобщо искат да се бият, е идея, която е опровергана от проучванията на общественото мнение от ноември 2024 г. насам, но въпреки това продължава да се потвърждава в кабелните новини.
Въпреки че до голяма степен са пропуснати от корпоративното медийно отразяване на войната, украинските Telegram канали са залети с видеоклипове на офицери, прилагащи насилие и други методи на принуда, за да набират новобранци за война, която вече е убила приблизително 70 000–100 000 украински войници. През ноември 2023 г. бившият съветник на Зеленски, Олексий Арестович, твърди , че най-малко 30 процента от военните части на Украйна – а може би и 70 процента – са били укриващи се от военна служба. Какъвто и да е бил истинският брой тогава, той вероятно само се е увеличил с напредването на конфликта и нарастването на нуждата от човешка сила.
Отчаянието сред мъжете в наборна възраст е породило цял черен пазар за оцеляване. Схеми като „фалшиви разводи“ са създадени , за да могат бащите да претендират за еднолично попечителство над дете и по този начин да си осигурят освобождаване от напускане на страната. Други купуват фалшиви медицински свидетелства или подкупват лекари за документи за инвалидност. Още повече разчитат на контрабандисти или граничари, които открито искат между 10 000 и 15 000 долара за безопасно преминаване. Хиляди се опитват да прекосят планински реки и пътеки в провинцията до Румъния, Унгария или Полша; десетки са се удавили в Тиса или са замръзнали в Карпатите.
Далеч от картината на националното единство, нарисувана от западните експерти, военните искания на НАТО подхранват двустепенна система за наборна военна служба: мъжете от работническата класа са прогонени от улиците и насочвани към фронтовата линия, докато децата и роднините на политическия елит на Украйна избягват службата чрез вратички в системата, подкупи или записване в чуждестранни университети, което осигурява безопасността на семействата им в чужбина.
Игор Швайка, заместник-началник на 4-ти наборен център на Териториалната отбрана, нарече децата, заминали да учат в чужбина, „плъхове, бягащи от потъващ кораб“, призовавайки военното обучение да започне на 5-годишна възраст за всички украинци. Междувременно неговите собствени деца са в Белгия. Тарас Батенко, парламентарист, който атакува Министерството на образованието за игнориране на масовото отлив на студенти, тихомълком записа дъщеря си в престижен холандски университет с такса за обучение, близо 17 000 долара годишно, което не е малка сума за средностатистическия украинец.
Американските военни плановици отдавна разбират кризата с наборната военна служба в Украйна и корупцията, която тя е позволила. Съветникът по националната сигурност Джейк Съливан призна миналия ноември това, което много западни експерти не биха признали: най-важните нужди на Украйна са свързани с „мобилизация и човешка сила“, а не със западно оръжие. Когато генералният секретар на НАТО Марк Рюте се похвали миналата седмица, че Америка е „отворила шлюзовете“ за постоянен поток от оръжия, той пропусна да спомене кой ще ги държи: поколение украински мъже, които предпочитат да избягат от страната си, отколкото да се борят за това кой управлява източните ѝ провинции.
Експертите могат да аплодират новите надежди на администрацията за Украйна и приказките на Ванс за ракетите „Томахоук“. Те могат да повтарят своите твърдения за „победа“ и да празнуват героизма на украинската армия. Но тази армия разчита на войски, принудени да служат, и на общество, отчаяно опитващо се да избегне фронта. А това не е начин една нация да спечели война, без значение колко „Томахоук“ може да ѝ изпрати Америка.
trud.bg
