Намираме се на прага на есента, сезонът, в който събираме плодовете от природата – богати на витамини плодове и зеленчуци. Но есента е и сезонът, в който се активират респираторните вируси. Живеем в условията на нова реалност обаче, когато един мутант на познатите ни коронавирус обърна света на 360 градуса, но и ни припомни важни противоепидемиологични мерки, които бяхме позабравили!
За да се справи организмът успешно с респираторните вируси, трябва да има здрава имунна система. Но, за да се грижим за нея, трябва добре да я познаваме!
Какво представлява тя?
Имунната система е съвкупност от органи и структури, които съдържат лимфоидна тъкан, участват в образуването на клетки, и осъществяват защитната реакция на организма, създавайки имунитет. Имунитетът е устойчивост на организма срещу физичните, химичните и биологичните патогенетични фактори на заобикалящата го среда или способността на организма да различава „своето“ от „чуждото“ и да неутрализира чуждите агенти.. Имунната система бива вродена и придобита.
Кои са елементите на вродената имунна система?
Човешкият организъм има естествена защита срещу патогени чрез механична, химична и биологична бариера. Чрез кашляне и кихане патогените се отстраняват от дихателната система, сълзите и урината осигуряват отмиването и изхвърлянето им от организма, а слузта, отделена в дихателните пътища, обездвижва клетките на патогена. Химическата защита се осигурява чрез секретиране в клетките на дихателните пътища и кожата на антимикробни пептиди (бета дефензини в кожата и дихателните пътища, лизозим и фосфолипаза А2 в слюнката, сълзите и кърмата). Солната киселина в стомаха осигурява мощна защита срещу бактериални агенти, постъпили с храната.
Храносмилателната и пикочо-половата система имат своя микробиота, която е мощна биологична бариера и осъществява защита срещу бактериални инфекции. Системата на комплемента е биохимична каскада, насочена към нарушаване целостта на чужди клетки. Състои се от 20 протеина, които допълват действието на Ат за унищожаване на патогена. Тя е най-важният хуморален компонент на вродения имунитет! Важно е да се пазят тези защитни механизми. Известно е, че тютюневият дим, който съдържа над 8400 токсични вещества уврежда не само дихателната система, но и всички органи и системи.
Ограничаване експозицията от тютюнев дим е сигурен начин да запазим естествените защитници на организма!
След като преодолеят гореописаните бариери, микроорганизмите се срещат с клетките на неспецифичната имунна защита, които са готови веднага да действат, независимо каква е спецификата на патогена.
ЛЕВКОЦИТИТЕ – „Полицаите на нашия организъм“ Пазители на реда в организма
Основна роля във вродения имунитет и неспецифичната имунна защита играят левкоцитите: неутрофилни, еозинофилни, базофилни, мастоцити, които циркулират в кръвта и макрофаги, които са локализирани в тъканите. Тези клетки разпознават патогените и ги убиват. Най-многобройни са полиморфоядрените (неутрофилни левкоцити), които се характеризират със способността да поглъщат бактерии и вируси и да ги убиват чрез съдържащите се в гранулите им ензими. Те се наричат фагоцити и „патрулират“ в организма, в търсене на патогенни клетки. Те изпълняват ролята на „полицаи“ в нашия организъм-„пазители на реда“. Те се прикрепват към ендотела на кръвоносните съдове и мигрират през съдовата стена към мястото, където се намира вируса или бактерията, извършвайки процеса фагоцитоза.
След изпълняване на задачата си левкоцитите умират, но непрекъснато се произвеждат нови.
При възпаление, броят им се увеличава и е показател за степента на възпалението. Други, много важни за имунната защита се моноцитите, които се срещат в две подгрупи моноцити, които се различават по своите функции и местоназначения, а именно: една, която произвежда макрофаги и друга, която при възпалителни състояния се диференцира във възпалителни дендритни клетки. Дендритните клетки, играят важна роля в естествената защита Те се намират в кожата, лигавицата на ноздрите, белите дробове, стомах, черва и осъществяват връзката между тъканите и имунната система, като представят антигените на Т-лимфоцитите. Или… изпълняват ролята на „ гранични полицаи“ в нашия организъм!
ДЕНДРИТНИТЕ КЛЕТКИ – „ гранични полицаи“ на организма
Част от вродения имунитет са и естествените клетки “убийци“ на вируси и бактерии, които не унищожават директно инфекциозните агенти, но убиват клетките, които са заразени с тях, атакуват също и злокачествени клетки. Възниква въпросът, как тези клетки разпознават незаразената клетка? Отговорът е ясен- на повърхността си здравата клетка има „локатор“ (МНС-1-фактор за хистосъвместимост), чрез който разпознават „чуждото“ поради което не стават жертва на естествените клетки -„убийци“ – защитници на организма.
Възпалението – полицейска акция на мястото на патогена
Възпалението е една от първите реакции на имунната система към развиващата се инфекция. Повредените и заразени клетки отделят цитокини, които привличат имунни клетки към мястото на възпалението. Една от групите цитокини -простагландините причиняват треска, свързана с разширяване на кръвоносните съдове, повишава се температурата, в условията на която патогените умират.
Групата на левкотриените привличат някои левкоцити към мястото на възпалението. Най-често срещаните цитокини включват интерлевкини, чрез които левкоцитите комуникират, хемокини, които стимулират придвижването им в кръвта (хемотаксис) и интерферони, които имат антивирусни свойства, като подтискат белтъчния синтез в заразената клетка. Възпалението освобождава цитотоксични и растежни фактори, които привличат имунни клетки и насърчават оздравителния процес.
Т- и В-лимфоцитите – „специализирания съд“ на нашия организъм
Специфичната имунна система притежава много силна разпознавателна способност, но тя не е готова да действа веднага срещу чуждия агент! Необходим е подготвителен период от 2 или повече седмици.
Клетките на придобития имунитет са представени от специфична група левкоцити-лимфоцити, които се подразделят на Т-лимфоцити (Т-клетки), чието развитие се извършва в тимуса и се делят на – Т-килъри, Т-помощници и Т-регулаторни клетки и В-лимфоцити (В-клетки). Т-клетките осигуряват клетъчен имунен отговор, а В-клетките осигуряват хуморален имунен отговор. Т и В клетките носят рецептори на повърхността си (съответно Т и В клетъчни рецептори), които разпознават антигени. Обикновено Т клетките не могат да разпознаят антигените в първоначалната им форма; те разпознават само обработени фрагменти от антигени, свързани с МНС-молекули на повърхността на антиген-представящите клетки (макрофаги, дендритни клетки).
Проникналата бактериална клетка се поглъща от макрофага, и чрез ензимите се разкъсва на отделни фрагменти, които се изявяват на повърхността на макрофагеалната клетка като МНС-клас 2. Така макрофага представя съответния антиген на Т-помощен лимфоцит, който е лишен от цитотоксична активност, той не унищожава патогенни клетки, нито инфектирани клетки, но има рецептор, разпознаващ само представения антиген. Възниква въпросът, как имунната система успява да разпознава милиони антигени?
Отговорът се намира в т.нар. клонално-селекционна теория. Имунната система разполага с многобройни клонове лимфоцити, състоящи се от клетки, способни да разпознават само определен антиген. Когато организмът не се е срещнал със съответния антиген, клетките на съответния клон са малобройни, но когато проникне съответният антиген, клетките се активират и започват да се размножават. Част от тези клетки живеят дълго, с години и при повторно проникване на антигена, имунната система е готова да отговори веднага. Това е механизмът на преболедувалите от дадена инфекция и ваксинацията! Ваксините са спасили човечеството от особено опасни инфекции!
Активирането на Т-помощниците изисква по-дълго взаимодействие с антиген-представящата клетка, защото е необходимо 200-300 рецептора(TCRs) на повърхността му да са свързани с комплекса МНС, докато при Т-килърите е достатъчно връзка само с един рецептор. Т-хелперните клетки използват корецептор CD4, който задейства сигнални каскади, за активирането им.
Т-регулаторните клетки (известни като-потискащи или супресорни) инхибират функционирането и пролиферацията на ефекторните Т-клетки, предотвратявайки развитието на автоимунни заболявания и са свързани по произход с помощните клетки.
Т-лимфоцитите регулират посоката на имунния отговор, който може да бъде клетъчен и хуморален. Клетъчният имунен отговор се ръководи от Th1 лимфоцити и крайният резултат се постига, благодарение на цитотоксичните Т-килъри. Т-килърите се активират. Активирането на Т-убийците на вируси и бактерии е строго регулирано и се случва само в случай на почти перфектно съвпадение на Т-клетъчния рецептор. Т-килърите унищожават заразената клетка и предпазват организма от разпространение на инфекцията.
Хуморалният имунен отговор (характеризиращ се с образуване на антитела) се ръководи от Тh2 лимфоцити, а изпълнители са В-лимфоцитите. Когато са активирани, В-лимфоцитите се превръщат в плазмоцити, които произвеждат антитела, които се свързват със съответния антиген и го обезвреждат. Антителата са имуноглобулинови молекули, в чиито център, състоящ се от няколко аминокиселини се осъществява връзката с антигена. При промяна дори само на една аминокиселина, се променя и неговата специфичност. Антителата от клас IgM показват активна инфекция.
По-късно се появяват антитела от клас IgG, които могат да съществуват с години, през които организмът е защитен при повторна инфекция от същия патоген. Антителата от клас IgA са два вида-секреторни и серумни. Секреторните се произвеждат от имунната система в лигавиците. Антителата от клас IgE са свързани с алергичните реакции. IgD се откриват в малки количества в кръвта. Те служат като рецептори в обвиващата мембрана на В лимфоцитите. Важна роля в имунните процеси играят и цитокините-интерферони, интерлевкини и други.
Можем да обобщим, че докато Th2 помощниците и подпомаганите от тях В-лимфоцити осъществяват имунната защита срещу извънклетъчни патогени, Th1-помощниците и подчинените им Т-килъри и макрофаги отговарят за вътреклетъчните патогени. Видно е, че и за двата имунни отговора са необходими Т-помощниците, които са главните ръководители на имунния отговор!
От гореизложеното става ясно, че здравата имунна система включва баланс между двата клона-Th1 (клетъчен имунитет) и Th2(хуморален имунитет, при който се изработват антитела), но в същото време и готовност бързо да измести ударението върху типа клетки, които са най-необходими при борба с инфекцията. При допускане на дисбаланс, може да се развие заболяване.
Как да помогнем на имунната система?
Преди всичко с пълноценен сън и почивка, пълноценното хранене на често по малко, включвайки белтъци, въглехидрати, мазнини в познатото съотношение и плодове и зеленчуци, които съдържат важни за организма витамини и микроелементи.
Доказано е, че някои натурални субстанции като гъби с бета глюкани, ехинацея, корен от женско биле, глутатион, китайски жен-шен, маточина, стимулират имунната система към повишено производство на Th1-клетки.
При клинични изпитвания е установено, че Th1 клетките се стимулират при физическа активност с ниско натоварване(ходене), йога. Установено е също, че Тн2- клетките се стимулират от екстракт от борова кора, андрографис, от зелен чай, кверцетин, кора от бял върба, куркумин от куркума, ликопен и интензивна физическа активност. Натуралните продукти се рекламират като усилващи имунитета (имуностимулатори). Важно е, обаче да се знае, че не трябва да се злоупотребява с тях, за да не се наруши баланса между Th1 и Th2.
За силна имунна система, изключително важно е позитивното мислене, хармонията със себе си и околните и усмивката. Да се усмихнеш сутрин, дори и на намръщения човек, това ще активира имунните ви клетки ! Практиката ми на пулмолог показва, че щастливите хора не боледуват от респираторни инфекции!
/* (c)AdOcean 2003-2021, vgb_bg.24chasa.bg._______ Smart Lazy */
ado.placement({id: ‘ado-wSWVs79y7cCEPuViApViZkmyXlPQ2fuptXp4c.66yaX.B7’, server: ‘vbbg.adocean.pl’ });
