Младите искат 4-дневна работна седмица, 6-часов работен ден и 5 000 лева заплата

Мечтаят за собствен бизнес и свободно време, държавната работа не ги привлича

Младите хора у нас искат да работят по шест часа дневно и четири дни в седмицата. Приоритет е балансът между професионален живот и лично време. Студентите са отворени към по-гъвкави и съвременни модели на работа, които им позволяват да имат време за други дейности и интереси извън работата. На следващо място по важност идва заплащането, което в дългосрочен план младежите очакват да достига до 5000 лева. Това сочат данните от ново изследване, реализирано от студентската медия на Нов български университет NewBlog 4U и платформата kazva.bg.

Изследването, именувано „Мечтаната работа“, е проведено през април 2025 г. като в него са участвали 1069 студенти от цялата страна. То си поставя задачата да научи повече за нагласите на младите хора към пазара на труда у нас. Въпросникът обхваща теми от пет сфери: общи нагласи към работната среда в България, фактори за избор на работното място и желана дестинация; възнаграждения, екип и работни условия.

Мечти за собствен бизнес и креативни професии

Общата оценка на студентите за работната среда в България е по-скоро ниска, като близо половината от анкетираните имат негативно отношение (49%). Основните причини за това са нивата на работните възнаграждения, културата и стилът на управление, както и възможностите за кариерно развитие. За позитивно настроените възнаграждението е определящият фактор. Тези данни индикират потенциални проблеми и предизвикателства в работната среда, които влияят на нагласите на бъдещите млади специалисти.

Най-голям дял от студентите мечтаят за собствен бизнес (41% ) или за работа като фрийлансъри (34%), което показва силен интерес към самостоятелност и гъвкавост в професионалния път. „Служител в държавна/общинска структура“ остава най-малко предпочитаният вариант във всички групи (6%), въпреки покачващите се възнаграждения за някои от длъжностите.

Резултатите показват, че значителна част от студентите в извадката са привлечени от креативни и динамични сектори, както и от възможности за самостоятелна реализация в бизнеса, което е в унисон с изразения предприемачески дух и интереса към работа на свободна практика. Най-висок процент от анкетираните желаят да работят в сферата „Култура и изкуство“ (33%), следвани от „Бизнес (маркетинг, мениджмънт, предприемачество)“ с 19% и „Медии и комуникации“ с 10%. Други сфери като здравеопазване, образование, IT и наука са посочени от по-малък дял студенти (по 4%). Производство, инженерни дейности, услуги и търговия са сред най-малко предпочитаните.

Баланс между личен и професионален живот и заплащане

Най-важният фактор при избора на работно място за студентите е балансът между работа и личен живот (76%), което подчертава приоритета, който младите хора отдават на личното време и благополучие в унисон с тенденциите в развитите страни, където тази парадигма е силно застъпена. „Високо заплащане“ (68%) и „Възможност за кариерно израстване“ (67%) също са сред ключовите приоритети, показвайки, че студентите търсят финансова стабилност, професионално развитие, както и приятелска и вдъхновяваща работна атмосфера.

По-голямата част от анкетираните (56%) предпочитат да останат и да работят в България, което е потвърждение на последните, публично оповестени данни, за по-голям дял завръщащи се в страната българи, отколкото напускащи. Интересни са резултатите на отговорилите на въпроса до каква възраст родителите трябва да съжителстват и да подпомагат финансово децата си: най-голям дял от анкетираните посочват възраст до 25 г. (36%), което е много близо до възрастта за завършване на висше образование. Голяма част обаче отчитат и необходимостта от гъвкавост в зависимост от житейските обстоятелства до постигане на финансова стабилност.

Желаната работа е по-важна от желаната заплата

Повече от половината студенти имат реалистични очаквания за първа заплата, попадаща в диапазона от 1000 до 2000 лв.. В дългосрочен план младежите демонстрират много по-високи финансови очаквания, като най-голям процент се надяват на възнаграждение над 5000 лв. (31%) и дори над 10 000 лв. (13%), което показва силни амбиции за професионално и финансово израстване, но вероятно отразяват и общия контекст, формиран през последните години, в който се говори за устойчиво, изпреварващо инфлацията, нарастване на доходите в България. Тези данни сочат, че макар мнозинството студенти да е с по-скоро реалистични представи, има и немалка част със завишени очаквания, което не е изключено да доведе до известно разочарование при навлизане на пазара на труда.

Макар че възнаграждението е важен фактор, повечето участници в проучването са по-склонни да работят нещо, което наистина харесват, дори при по-ниско заплащане (38%), отколкото нещо неприятно срещу висока заплата. Удовлетворението от работата и личните интереси имат значителна тежест при избора на професия, поне на декларативно ниво, което показва, че за младите хора не само финансовият аспект е определящ при бъдещата им професионална реализация. Факторът „харесвам работата си“ е силен мотиватор и ясна ценностна позиция.

Подкрепящ екип и споделена отговорност

За мнозинството от студентите екипът е фактор от съществена значимост при избора на работно място. Изразяват силно предпочитание към екипи, съставени както от млади хора, така и от такива с дългогодишен опит, оценявайки ползите от разнообразието и обмена на знания. На първо място поставят духа на взаимна подкрепа, споделеното чувство за отговорност и откровените взаимоотношения като ключови елементи за добрия екип.

Въпреки че ценят ясното разделение на функциите и способността на екипа да се справя с предизвикателства, за студентите позитивната и подкрепяща атмосфера е по-съществена. Това е силен сигнал за бъдещите работодатели, че инвестицията в изграждане на позитивна и подкрепяща екипна култура е от съществено значение за привличане и задържане на млади таланти, както се доказва от опита при компании с не толкова конкурентни нива на възнаграждения, но със стимулираща работна атмосфера.

Четиридневна работна седмица и шестчасов работен ден

По-голямата част от студентите предпочитат комбинирана форма на работа, съчетаваща присъствени дни и дистанционна работа. Този хибриден подход се възприема като осигуряващ баланс между личен живот и работа. Значителен дял от студентите предпочитат 4-дневна работна седмица (60%). Това показва нарастващ стремеж към по-малко работни дни и повече време за лични занимания.

Оптималната продължителност на работния ден за мнозинството студенти е 6 часа (65%). Това подчертава желанието към по-интензивна, но по-кратка дневна ангажираност. Младежите предпочитат плаващото работно време с гъвкав начален час, което говори за стремеж към самостоятелно организиране на работния ден. Въпреки че са склонни и на ненормиран труд, студентите предпочитат компенсация в свободно време пред финансова компенсация.

Източник: https://www.mediapool.bg/