Пари, хляб и бира: Историята на данъците е по-интересна, отколкото си мислите

През вековете управниците по целия свят са налагали данъци върху всичко. Тези плащания финансирали държавни проекти и услуги – от пирамидите в Гиза до легионите в Рим.

Първите данъци

Данъчното облагане съществува толкова отдавна, че дори предшества монетните пари. Данъците могат да се прилагат почти върху всичко и също така могат да се плащат с почти всичко. В Древна Месопотамия тази гъвкавост довела до някои доста странни начини на плащане. Например данъкът върху погребването на тяло в гроб бил "седем бурета бира, 420 хляба, два бушела ечемик, вълнено наметало, коза и легло, вероятно за трупа“, според историка от Оклахома Тоня Шарлах.

“Съществува запис от около 2000-1800 г. пр.н.е. за човек, който е платил [данъците си] с 18 880 метли и шест цепеници", добавя Шарлах.

Креативният метод за плащане в натура помагал на някои хора да излъжат данъчните служители. "При друг случай един човек твърдял, че няма никакви притежания, освен изключително тежки воденични камъни. Така че той накарал данъчния служител да ги вземе като свое данъчно плащане."

Данъците в Древен Египет

Древен Египет е една от първите цивилизации с организирана данъчна система. Тя е разработена около 3000 г. пр.н.е., скоро след като Долен и Горен Египет били обединени от Нармер, първият фараон на Египет.

Ранните владетели на Египет проявявали много личен интерес към данъците. Те пътували из страната, за да оценят притежанията на своите поданици - масло, бира, керамика, добитък и реколта - и след това да събират данъците върху тях. Годишното събитие става известно като Шемсу Хор. По време на Старото царство чрез данъците се събирали достатъчно приходи за изграждането на грандиозни проекти, като пирамидите в Гиза.

Системата за данъчно облагане в Древен Египет се развила през своята 3000-годишна история, като с времето ставала все по-сложна. През Новото царство (1539-1075 г. пр.н.е.) държавните служители измисляли начини да облагат хората с данъци върху това, което са спечелили, още преди дори да са го спечелили, благодарение на изобретение, наречено нилометър. Това устройство е използвано за изчисляване нивото на водата на Нил по време на годишното му наводнение. Данъците щели да бъдат по-малко, ако нивото на водата било твърде ниско, което предвещавало суша и слаба реколта; здравословните водни нива означавали добра реколта и по-високи данъци.

Данъчна амнистия в Древна Индия

В индийската Маурийска империя (около 321-185 г. пр. н. е.) се провеждало ежегодно състезание по предлагане на идеи – победителят получава данъчна амнистия. "Правителството искало идеи от гражданите как да реши проблемите на правителството“, обяснява Шарлах. "Този, чието решение било избрано и приложено, бил освобождаван от данъци до края на живота си.“ Гръцкият пътешественик и писател Мегастен (около 350-290 г. пр.н.е.) дава удивителен разказ за тази практика в своята книга "Индика“.

Както повечето усилия за данъчна реформа, системата далеч не била съвършена, отбелязва Шарлах. "Проблемът е, че никой не би имал стимул да реши повече от един проблем.“

Предметите на ацтеките

В разцвета си през XV и XVI век империята на ацтеките била богата и мощна благодарение на данъчното облагане. Докато проучва системата за събиране на данъци, историкът Майкъл Е. Смит открива, че тя е изключително сложна, с различни видове предмети, събирани на различни управленски нива.

Всички данъци стигнали до централния управителен орган на ацтеките - Тройния съюз. Там те водели щателни записи кой какво е изпратил, пише nationalgeographic.bg. Много от тези записи са оцелели днес. Най-известните се намират в Matrícula de Tributos, цветен илюстриран регистър, пълен с пиктограми, показващи точно колко кожи от ягуар, скъпоценни камъни, царевица, какао, гумени топки, златни кюлчета, мед, сол и текстил е събирала управата през всеки данъчен сезон.

Руски моден данък

През 1698 г. руският реформатор Петър Велики се опитва да модернизира Русия по примера на страните в Западна Европа, където на почит било гладкото бръснене. След като се завръща в Русия, царят въвежда данък върху брадата на своите граждани, които предпочитали брадите.

Всеки руснак, който искал да си пусне брада, трябвало да плати данък - селяните плащали малка такса, докато благородниците и търговците можело да платят до сто рубли. Мъжете, които платили данъка, трябвало да носят навсякъде със себе си жетони за бради, за да докажат, че са платили данъците си за правото на тази привилегия. Данъкът върху брадата на Петър Велики не издържал дълго. Той бил отменен от Екатерина Велика през 1772 г.