Младият актьор и музикант получи наградата “Андрей Баташов”
Кара мотор, язди кон и се пробва като каскадьор
Актьорът Радослав Владимиров е тазгодишният носител на наградата “Андрей Баташов” - специалното отличие на Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим - Велик Приорат България. Призът му бе връчен от Великия приор на българския Орден акад. Румен Ралчев. “С благородство, вяра в доброто и последователност в професионалния път, Радослав Владимиров заслужено получава отличието, което символизира приемствеността на духа и добродетелите, олицетворявани от Андрей Баташов”, се казва в официалната публикация на Ордена.
Самият Владимиров няма как да познава своя предшественик, защото е на 32 години, а Андрей Баташов сега трябваше да е на 60. Той почина през 2010 г. и остави незабравим спомен сред българските зрители. В рицарското си битие бе първият Велик церемониал майстор на Ордена.
Радослав Владимиров е можел да има и съвсем друг път в живота. Завършва Търговско-банковата гимназия с профил счетоводна отчетност. За тази му насоченост доста допринася неговата майка, която е счетоводител, въпреки че някога е искала да бъде актриса. Баща му също няма общо с изкуствата. Дядо му е този, който е свирил на акордеон и гъдулка и е комай единственият с нотка на артистизъм в родата. Затова пък всички подкрепят Радослав, когато решава да кандидатства НАТФИЗ. Той от малък обича да се превъплъщава в различни роли, може би защото е зодия Близнаци. Прави смешки, като отваря гардероба и облича каквито дрехи намери.
-2.jpg)
Радослав Владимиров получава наградата “Андрей Баташов” от акад. Румен Ралчев.
В театралната академия попада в класа на изключително стриктната проф. Снежина Танковска, която кара студентите си буквално да живеят в учебните зали - от 10 сутринта до 10 вечерта. Така не се осъществяват плановете на бъдещия актьор в трети курс да си намери някаква работа, за да не разчита само на родителите си, докато следва. Просто не му остава никакво време. Затова пък получава отлична подготовка, включително по пеене.
След завършването постъпва в трупата на Ямболския театър. “Това бяха три много важни години, защото реално обиколих България и разбрах какво е театърът в нашата страна. Оказа се доста различно от това, което си представях дори в академията, и то с не много добро усещане, честно казано - признава младият актьор - Суровата действителност се оказаха евтини комедии, за да може все пак да има хора, които да влязат в салона. В по-голямата си част публиката иска лесно смилаема комедия, която да ги отдели от монотонното им ежедневие. Но никога не стигахме до крайности, до пошли представления.”
Актьорът намира най-добър баланс между изкуството и желанията на публиката в мюзикълите, които за него са “най-голямото удоволствие за игра”. Той много обича да пее и така съчетава актьорството с музиката. След Ямбол отива в Пловдивската опера, където участва в мюзикъла “Коса”, а на сцената на Софийската опера и балет играе в “Мамма миа!” и “Шрек”. Освен това има собствена група “ProekTA”, в която е вокалист и китарист. Издали са първи албум - “Едно наум”. В музикалната му кариера има и едно явяване в “Гласът на България”, но за съжаление никой от треньорите не натиска бутона.
След като играе на няколко софийски сцени и се убеждава колко ниски са възнагражденията на щатните актьори, Радослав решава да се влее в редиците на свободните творци. Така за него театърът и музиката стават по-скоро хоби. Посвещава времето си на снимки в киното, от време на време го канят в постановки като гост-артист, но основното му препитание идва от производството на детски дървени играчки. Част от тях актьорът дарява на фондации и за събития, организирани за деца в нужда. “По този начин някак си изразявам изкуството в мен - казва актьорът. - Аз си измислям моделите. Вдъхновени са от срещите ми с аниматори - имам много такива приятели.
Играчките са по метода на Монтесори, разчитат на детското любопитство и развиват ума.”
Хоби на актьора е правенето на икони - не рисуването, а техническото им оформление. В момента се учи да изрязва стъклата, с които да затвори образа между рамка и стъкло. На него се дължи до голяма степен реставрацията на централния вход на Богословския факултет в София. С други думи - обича да сътворява нещо смислено с ръцете си, което също е част от артистичната му натура.
Не може да се каже дали е точно хоби, или професионално умение, но Радослав умее да язди кон. Това пък му помага за някои от филмовите роли. Идеята да се научи тръгва от детството му, когато прекарва лятото на село при баба и дядо. Баба му обичала да гледа сериали, а той - с нея. Особено го впечатлил “Трима братя, три сестри”, където всички яздят коне. Затова като завършва за актьор, отива в конна база, без да се готви за конкретна роля, научава се и сега няма проблем на снимачната площадка. Освен на кон, обича да гони вятъра и на мотор. Прави каскадьорски номера, което си е супер за киното.
Радослав Владимиров е познат не само от театъра и мюзикъла, а и от широкия екран. Той изпълнява главната роля - на Мето, във филма “Сватба” по едноименния разказ на Николай Хайтов, с режисьор Магдалена Ралчева. В сериала “Братя” се превъплъщава в ролята на Никсъна, помощник на Джаро. Играе и в “Полицаите от края на града”. Прави силна роля в международната копродукция “Моят чудесен непознат”, за която казва, че е най-трудната за него досега заради сложните, понякога деструктивни психологични трансформации, които трябвало да постига.
Актьорският талант, изповядването на християнските ценности и добродетели, даренията за хора в нужда, правени много пъти от актьора, натежават в негова полза при решението да получи наградата “Андрей Баташов” - голямо признание за един млад актьор.
“Много е хубаво да бъдеш признат от една организация, която е пълна с достойни хора, които правят добри дела. Тяхната основна цел е хуманитарната и това на мене много ми харесва. Затова се чувствам горд от дадената ми награда”, признава Радослав Владимиров.
Автор: Славяна Манолова
trud.bg
