Днес трябва да поставим под съмнения легитимността на българските политически мъже от последния ден.
Представете си три месеца след падането на Живков - във всички държавни институции да продължават да държат портрета му. А в новините да започват пак с неговите посещения зад граница и срещи в дружеска атмосфера.
В момента така се държат българските политици- все едно Байдън все още царува и дори му е дошъл акълът. Все едно нищо не се е случило, но им е даден знак за снишаване. Продължават да плямпат за европейски ценности, победи на Украйна, НАТО до Владивосток и други налудности.
Колко адекватни са нашите политици е ясно. Но дали са легитимни - те са подбрани от кола и въжето на Демократическата партия на САЩ. И явно не са чели друг устав и служат още на нея. На нас ни трябват други политици, дори и да ги подозираме, че взимат завоя. И други анализатори ни трябват, но всичко по реда си.
Българското официално общество е спряло в 1942-ра сякаш - още искаме да победим руснаците, имаме нови оръжия и скоро ще ни върнат Македония, нали.
Очаквахме някой малко като Орбан, но нямаме Орбан.
Няма Орбан, нейсе - но не бива повече да имаме военен министър като Запрянов, например. Външният ни министър къде е в момента, дали метафората за мишката в триците му подхожда днес - няма го нито в новини, нито на снимка. Той какво мисли за Мюнхен, къде е да го питаме?
Не е хубаво да го казваме, но САЩ и посолството им, щом са назначили тия кукли тук и им е минало времето - нека ги сменят малко. Или да ги препрограмират. Росен Желязков може и сам да се досети - малко щипка Фицо в нашето ново правителство ще оправи вкуса на гражданите.
Щеше да бъде хубаво да помечтаем в българското правителство да няма мишки-еничари, но вече се молим за дреболии - да ги сменят на четири години както идват президентските избори в САЩ. Защото се излагаме така - тези хора днес просто вече не са легитимни.
Мартин Карбовски
