Може ли анализът на кървав етнически конфликт отпреди тридесет години да хвърли светлина върху аспекти от днешната европейска – и не само европейска – реалност? Това е тезата, която Робърт Хейдън, почетен професор по политическа антропология в Университета на Питсбърг, защитава в най-новата си книга „От Югославия до Западните Балкани: изследвания на европейската дезинтеграция 1991–2011“, публикувана от издателство „University of Crete Press“. To Vima разговаря с него за съвременните поуки, които могат да се извлекат от трудното минало.
„В Югославия за първи път станахме свидетели на завръщането на фашизма и неговата нова легитимация в Европа. Погледнете какво се случва днес с Мелони в Италия, с AfD в Германия или в Съединените щати. Това е реабилитация на фашизма, за който смятахме, че е изкоренен през 1945 г. В едно от есетата в книгата, написано две години след началото на войната, описах това възкресение като „изравяне на вампирите“. Вампирите бяха сръбските четници и хърватските усташи от Втората световна война – две движения, които послужиха като модели на екстремен национализъм по време на войните в Югославия от 1941 до 1945 г. Югославия беше едно от най-кървавите и сложни бойни полета”, добави Робърт Хейдън.
„Словенците бяха първите, които промениха конституцията си. След това всички останали последваха примера им, с изключение на Босна, която нямаше еднозначно етническо мнозинство. Преходът от суверенитета на работническата класа към суверенитета на етническата нация може да функционира само ако има силно мнозинство от тази национална група. Но Босна и Херцеговина нямаше такова мнозинство: 42% бяха бошняци, 32% сърби, 14% хървати, а останалите се идентифицираха като югославяни и т.н. Само ако всички се бяха обявили за босненци, би могла да съществува босненска нация или държава. Имаше само един политик, който се кандидатира с такава платформа – хърватин от Босна – и той беше популярен през 1990 г., но получи само 5% от гласовете. Сърбите гласуваха за сръбската партия, хърватите – за хърватската, мюсюлманите – за мюсюлманската, и оттогава правят същото. Войната доведе до вътрешна етно-териториализация на държавата”, каза още Робърт Хейдън.
trud.bg
