Професор Серхий Плохий може да бъде простен за песимистичното си настроение. Историкът от Харвард е на посещение при семейството си в родната си Украйна и нещата изглеждат мрачни.
„Сега в Киев е по-опасно, отколкото беше, когато бях тук за последен път“, казва 68-годишният историк. „И колкото по-близо до фронтовата линия, толкова по-опасно е. Но в Украйна има решимост, ние казваме: „Ние сме тук, ще останем, ще се борим“.“
Макар да е оптимист за способността на Украйна да се защити, на по-широката световна сцена Плохий вярва, че се намираме в момент на огромна опасност, дори по-опасен от върха на кубинската ракетна криза, пише The Times.
„Мисля, че днес живеем в по-опасен свят, отколкото през октомври 1962 г.“, казва той.
Новата му книга, „Ядрената ера“, проследява историята на ядреното въоръжение от ранните работи по ядрена физика на Ърнест Ръдърфорд и Фредерик Соди до проекта „Манхатън“, Студената война и постепенното натрупване на нови ядрени сили след разпадането на Съветския съюз.
Оттогава Китай, Израел, Индия, Пакистан и Северна Корея се присъединиха към клуба, а много други държави искат да се присъединят. Повечето от тях няма да играят по същите правила. „Ако международната система загуби сегашния си баланс и глобалните и регионални rivalries, които подхранваха разпространението на ядрени оръжия през последните десетилетия, излязат извън контрол, скоро може да видим до 40 допълнителни страни с ядрени оръжия в света, което е около пет пъти повече отколкото днес“, предупреждава Плохий.
След кубинската ракетна криза американските и съветските лидери, ужасени от това колко близо са били до унищожението, създадоха система от проверки и баланси – договори, горещи линии и споразумения за контрол над въоръженията – за да контролират ядреното развитие. Страхът през 60-те и 70-те години беше сила за мир. Взаимното унищожение означаваше, че никой няма да използва оръжията си.
Днес, според Плохий, страхът се е завърнал – но вероятно само ще направи конфликтите по-вероятни. В книгата си той пише:
„С отпадането на споразуменията от Студената война и началото на нова, нерегулирана надпревара във въоръжаването, страхът се завръща, готов този път да подхрани надпревара във въоръжаването, която в най-добрия случай ще се окаже огромна загуба на пари и ресурси, а в най-лошия може да доведе до ядрена конфронтация.“
Какво има предвид с това? „Когато срещнеш лъв в джунглата, страхът може да те мобилизира да тичаш по-бързо, отколкото би тичал в противен случай“, казва той. „Или може да те парализира или да те накара да тичаш в грешната посока.“
Той посочва примера с отношенията на Запада с Владимир Путин, който многократно е намеквал, че Русия ще използва ядрения си арсенал, ако членовете на НАТО се намесят във войната в Украйна. Външни наблюдатели ще видят последствия „такива, каквито никога не сте виждали в цялата си история“, предупреди Путин, когато нахлу през февруари 2022 г.
Но страхът от действията на Путин е удължил войната, казва Плохий, защото западните страни се въздържаха да се ангажират по-пълно.
„Това е класическо умиротворяване. Надяваш се, че ако нахраниш лъва, апетитът му ще бъде задоволен, но всъщност апетитът му се засилва.“
Част от проблема е дисбалансът в силите, който произтича от споразумението на Украйна да се откаже от ядрения си арсенал в Будапещенското меморандум от 1994 г. В замяна на отказването от оръжията, които е наследила от Съветския съюз – по това време третият по големина арсенал в света – Съединените щати, Обединеното кралство и Руската федерация се заклеха да защитават суверенитета на Украйна.
Войници се готвят да унищожат балистична ракета SS-19 в Вакуленчук, 137 мили западно от Киев, през 1997 г., а долу – украински офицер до последния ускорител на ракета SS-19, който ще бъде унищожен.
„От гледна точка на неразпространението това се считаше за абсолютен успех“, казва Плохий. „Но това създаде вакуум в сигурността, като премахна оръжията за възпиране от територията на Украйна и не ги замени с никакви други средства за възпиране.“ Това означаваше, че Путин се почувства свободен да нападне 28 години по-късно. „Меморандумът от Будапеща е отговорен за най-голямата война в Европа от 1945 г. насам.“
Плохий знае последствията от такава ядрена катастрофа. През 1986 г., когато живееше в град Днипро в източна Украйна, той си спомня, че започнаха да се разпространяват слухове за експлозия в Чернобил.
Той се заинтересува от истината, което доведе до издаването на знаковата му книга от 2018 г. за катастрофата – „Чернобил: Историята на една трагедия“. Книгата от своя страна вдъхнови хвалената минисериал на HBO „Чернобил“ с Джаред Харис и Емили Уотсън в главните роли.
„Някои от най-мощните ракети от времето на Студената война бяха произведени в Днипро, във фабрика на същата улица, на която живеех. Моят тъст е работил там по време на Кубинската ракетна криза.“
Той също така добре познава последствията от настоящата война. Братът на съпругата му Андрий е бил убит в края на 2022 г., когато неговата армейска част е била подложена на въздушни бомбардировки близо до Бахмут.
„Това е война, в която много често не виждаш врага си“, казва Плохий.
Режими като този в Иран, казва той, гледат на Украйна като пример защо е жизненоважно да имаш ядрено възпиращо средство.
„Ударът, който тази война нанесе на неразпространението, е огромен“, казва той.
Войната изпрати ясно послание, че ядрените оръжия са най-добрите налични гаранти за суверенитет. А технологичните бариери за постигане на такава мощност вече са ниски.
И така, какво трябва да направи Западът по отношение на решимостта на Иран да придобие ядрени способности?
Тук Плохий заема необичайна позиция. Той разглежда инвазията в Ирак през 2003 г. – и катастрофалните последствия, които последваха – като симптом на неоснователния (както се оказа) страх на Запада от оръжията за масово унищожение на Саддам Хюсеин.
„Моята позиция е, че иранската ядрена бомба е нещо лошо“, казва той. „Но все пак не е толкова лошо, колкото тотална война и потенциално повторение на историята на Ирак. Трябва да се опитаме да ги спрем да произвеждат ядрени бомби, като използваме всички средства, с които разполагаме, но без да стигаме до тотална война.“
Той казва, че стремежът към неразпространение на ядрени оръжия е „наранен, но не е мъртъв“. И неговото бъдеще зависи от това, което ще се случи в Украйна.
Това бъдеще, в обрат на историята, може да бъде определено скоро в Будапеща, същия град, в който Украйна се съгласи да се откаже от оръжията си преди три десетилетия. Там Доналд Тръмп, окрилен от успеха си в посредничеството за прекратяване на огъня в Газа, се съгласи да се срещне с Путин в опит да сложи край на войната в Украйна.
„Ако Западът е достатъчно обединен и Съединените щати – основната сила, която принуди Украйна да се откаже от ядрените си оръжия – в крайна сметка намери начин да защити Украйна, това ще бъде много различен край, много различна история и много различен урок, който да научим“, каза Плохий.
trud.bg
