Снимка, публикувана в социалните мрежи, показва ужасяващата реалност на столичната спирка до метростанция „Хан Кубрат“ – бул. „Ломско шосе“, посока център. Счупено стъкло, висящо опасно на сантиметри от главите на чакащите. Никой не е поставил предупреждение, не е обезопасил района. Подобна безотговорност не само възмущава, тя вече застрашава животи.
Но това е само половината от проблема.
Кой чупи, кой търпи?
Някой е ударил. С ритник? С камък? Със злоба? Оставил е след себе си пукнатини и надвиснала опасност. Но това не е протест. Това е акт на диващина. Това е омраза към града, към хората, към общото пространство. Това е вандал, който руши нещо, което не е негово, но е на всички. И за което всички плащаме.
Какви хора трошат автобусни спирки, рисуват по стени, блъскат пейки и кошчета? Това са хора без уважение – не само към институциите, но и към съгражданите си. Това е проявление на духовна разруха – демонстрация на безнаказаност и пълна липса на съвест.
А институциите? Мълчат. Не виждат. Или просто не ги е грижа. Докога ще живеем в град, в който трябва да си гледаш в краката, за да не паднеш в дупка, и нагоре – да не ти падне стъкло на главата?
Този случай е още един болезнен симптом на по-дълбок проблем: бездушни управници срещу безотговорни граждани. И между тях – обикновеният човек, който просто иска да стигне от точка А до точка Б жив и здрав.
Не, не е нормално.
Не е нормално да ни е страх да чакаме на спирка.
Не е нормално да се чупи, рисува, руши безнаказано.
Не е нормално никой да не носи отговорност.
Ако днес замълчим, утре ще мълчим с превързана глава.
Снимка: Пламен Проданов, Facebook
