80 години от освобождаването на Лагера на смъртта: Историята на 13-годишно момиче, оцеляло като по чудо в Аушвиц

Оцеляла от Аушвиц, която е била само на 13 години, когато е пристигнала в концентрационния лагер, разказва, че неотдавнашното нарастване на антисемитизма се дължи на "невежество". Разделена от майка си, когато преминава през портите, Сюзън Полак споделя с нацистките надзиратели, че е на 15 години, за да я оставят жива. "Някой ми прошепна: майка ти ще бъде прегазена. Как бих могла да отговоря? Бях просто безпомощна". Сюзън, която сега е на 94 години, споделя историята си пред Sky News в Деня в памет на жертвите на Холокоста.

Родена през 1930 г. в Унгария, Сюзън осъзнава антисемитизма около себе си още от ранна възраст. Чичо ѝ е убит от фашисти. Нападателят му е осъден само на две години затвор.

След като Германия нахлува в Унгария през 1944 г., нацистите и техните унгарски сътрудници организират депортирането на унгарските евреи под ръководството на високопоставения офицер от СС Адолф Айхман.

През май същата година Сюзан и семейството ѝ са изпратени с камион с добитък в Аушвиц-Биркенау в Полша. За по-малко от два месеца почти цялото еврейско население на Унгария, около 825 000 души, е депортирано.

"При пристигането ни се изнизахме от камионите и мъжете и жените бяха разделени веднага“, разказва Сюзан, спомняйки си първите си мигове в концентрационния лагер.

"Бях оставена сама, заобиколена от викащи хора. Чувствах чист ужас и опустошение"

Вътре в Аушвиц тя разказва, че е била "дехуманизирана“ и е оцеляла, като се е държала "като робот".

Тя описва, че всяка сутрин е трябвало да стои пред д-р Йозеф Менгеле, печално известния лекар на лагера, който е разглеждал голите им тела. Тези, за които се е смятало, че отслабват твърде бързо, са били изпращани в газовата камера, спомня си Сюзън.

"Човек не си мисли, че живее в свят, който прави такива неща.“

На фона на настъплението на съюзническите сили през 1944 г. Сюзън и други са включени в "марш на смъртта“ от Аушвиц, както десетки хиляди други.

Затворниците са преместени от лагери в близост до фронта и са принудени да изминават дълги разстояния в жестокия студ, с малко или никаква храна, вода или почивка. Тези, които не могат да се справят, са разстрелвани.

Сюзън е отведена в концентрационния лагер Берген-Белзен в Германия, където страда от туберкулоза и тиф.

"Исках да умра. Вече нямах никаква сила", казва тя.

"Когато ме освободиха в Берген-Белзен, не можех да ходя, почти не можех да говоря и просто пропълзях навън, за да умра“, продължава тя.

"Усетих нежни ръце, които ме вдигнаха. Нежен чифт ръце. И той беше британски войник.“

След това тя и други хора са отведени в Швеция, където, по думите ѝ, са получавали редовно храна.

"Имаше един евреин на около 20 години, който пускаше музика всяка вечер“, разказва тя.

"Светлините бяха изключени и той свиреше класическа музика всяка вечер, и това е, което спаси и моя живот, по отношение на мисленето, надеждата и разбирането.“

Смята се, че в лагера Аушвиц са убити 1,1 млн. души за по-малко от петте години на съществуването му. По-голямата част от тях, около един милион, са били евреи.

Сюзън, която сега живее в Лондон, редовно разказва за преживяванията си и е удостоена с орден за заслуги в областта на образованието и осведомеността за Холокоста.

Запитана за неотдавнашното нарастване на антисемитизма и как се чувства от това, тя отговаря, че според нея това се дължи на "невежество“.

Но според нея "добротата и услужливостта“ на хората ще ни направят "по-силни“.