Човекът с огромен принос за родния спорт Валентин Михов, бе президент на БФС по времето, когато Христо Стоичков, Данчо Лечков, Емо Костадинов и компания се класираха за САЩ`94 и се превърнаха в тотален хит. Макар скоро след това да му се наложи да подаде оставка, и до днес всички признават заслугите му за някогашните ни национали.
Към днешна дата Валентин Михов се възстановява в дома си след претърпяната катастрофа на бул. „Цариградско шосе“ в края на миналия месец. 71-годишният ексшеф на БФС и ПФЛ е с натъртен гръден кош, който още го наболява и му напомня за инцидента. „След верижното ПТП линейка ме закара в болница. Докторите ме прегледаха най-обстойно и настояха да остана за няколко дни под медицински надзор. Отклоних им офертата, подписах документ, че на своя отговорност се прибирам у дома“, споделя ветеранът. В следващите редове той разказва и за други, далеч по-страшни и болезнени преживявания от близкото минало.
- Г-н Михов, в края на април бяхте сред пострадалите във верижна катастрофа в София. Как стана ПТП-то на „Цариградско шосе"?
- Имаше задръстване на бул. „Цариградско шосе” и стана верижна катастрофа между три коли, като моята беше последна. Слава богу, щетите са само по „автомобилите, няма човешки жертви. След като се случи ПТП-то, две прекрасни млади дами, които шофираха другите два автомобила дойдоха при мен, за да видят как съм. Тримата отидохме в болница за преглед. На момичетата им нямаше нищо. На мен ми направиха рентген и се установи, че съм с натъртен гръден кош, който още ме наболява и ми напомня за станалото. Лекарите искаха да поостана няколко дни за изследвания, но тъй като ми е писнало от прегледи и хоспитализации, отказах и си тръгнах на своя отговорност.
- Откога притежавате шофьорска книжка и колко автомобила сте сменили досега? Други катастрофи имали ли сте през живота си?
- От много години имам шофьорска книжка, и то за професионален водач на МПС. В гимназията се учех на камиони ГАЗ-51 и ГАЗ-53. Страхотни преподаватели ми показваха
"В началото на 90-те за първи път катастрофирах с автомобил. Вината тогава не беше моя. Шофирах на бул. „България" и на една от пресечките се ударих с тролей.
- Някога притеснявали ли сте се за живота си?
- Да, преживях две много трудни години. Бях между живота и смъртта. Имах връзка с неподходящ човек, който ми взе всички пари. Започна да ме изнудва, заплашваше и семейството ми, сипеше заплахи за двете ми внучки. Бях разглобен от удари с тръба и какво ли още не, Този човек е първият който си е позволил да ме заплашва и бие. Винаги съм се опитвал да правя добро и никога не съм посягал на човек, но явно е трябвало да преживея и това.
- За побоя преди 5 години ли говорите – когато няколко души ви потрошиха жестоко пред дома ви в „Младост”?
- Не е само този случай. Въпросният ми е посягал нееднократно. Преди 5 години не казах на полицията, че побоят е от него. Не смеех, беше ме страх да не навреди на семейството, на жената, дъщерята и внучките. След време, когато вече ми дотегна от заплахи и малтретиране, отидох в полицията и дадох показания. Споделих защо съм замълчал, когато бях нападнат пред дома ми.
- Колко пъти сте бит от и по нареждане на въпросния човек?
- Никога не съм бил човек, който се оплаква – просто споделям. Близо 2 години продължи тормозът и нееднократно съм бил малтретиран. Целият съм натрошен от въпросния и от други хора по негова заповед. Имам 5 счупени ребра, 3 пукнати, счупена челюст, счупени уши... в онзи период не смеех да съобщя в полицията, защото знаех, че душманинът ми има връзки навсякъде. Той ми говореше директно, че едната внучка е 20 000 евро, другата – 30 000 и т.н. Най-накрая все пак се престраших и отидох да подам жалба. Попаднах на железен полицай. От МВР предупредиха инквизитора ми и почти година нямах никакви проблеми. Не мина много време и го убиха на улицата. Не искам и няма да спомена името му, въпреки че вече е мъртъв и не представлява заплаха за мен.
- Кога ви посегна за първи път?
- Запознахме се случайно с него и решихме да станем бизнеспартньори. Съвсем неочаквано обаче той се промени отведнъж. Една вечер беше пиян и го карах с неговата кола. Минах през някаква дупка и тогава ми счупи ченето.
- Какви точно бяха бизнесотношенията ви?
- Взехме заедно под наем ресторант. Мястото беше хубаво за бизнес, но с хора като въпросния не може да се работи. Уж щяхме да делим всичко наполовина, но не се случи точно така. Той се правеше на много богат, а се налагаше най-често аз да плащам за какво ли не. Накрая се оказа, че покривам 70% от разходите, а той – 30. Минало-заминало. Радвам се, че семейството ми и аз сме добре, че този кошмар е вече зад гърба ми.
- Каква сума загубихте от партньорството си с въпросния?
- Загубих много пари, над 80 000 евро. Продадох си ягуара, както и другите коли. Наложи се дори да се разделя с офиса си. Дадох голяма част от парите на инквизитора. Опитах се да се отдръпна и започнах работа при приятел, но онзи ме принуди да му броя 10 000 лева – данък спокойствие. Останах под нулата...
- Кой ви подаде Ръка тогава?
- Когато останах под нулата, видях кои са истинските приятели. 5-6 човека ми помагаха всеки месец, за да живея. Дори това, че в момента пак имам автомобил, е благодарение на мой близък – той ми съдейства да си взема колата на лизинг.
- С какви пари живеете в момента?
- На тема пари винаги съм бил точен до стотинката. Не дължа никому, но много хора дължат на мен. Пари се печелят, но доверие, чест и морал, каквито притежавам, не могат да се купят. Получавам сега прилична пенсия. Вземам и хонорар от Обществения съвет към БФС. Важно е близките ми и аз да сме живи и здрави. Човек може да живее и по-скромно, с по-малко средства. Единственото, което ме натъжава, е, че в момента нямам възможност да помагам на хората, както съм правил преди години.
Преди, като сме се събирали на маса, никога не съм позволявал друг да плаща сметката. Направих асоциация и фонд в помощ на ветерани, защото е грехота да бъдат забравяни гениални бивши футболисти. Планувам скоро с настоящия президент на БФС да осъществим търг, на който ще изложа уникални експонати – хубави фланелки от цял свят с автографи на цели футболни отбори. Искам със събраните средства да бъдат под- помогнати ветераните. Търсим и съмишленици, които да участват.
- Колко време ви трябваше, за да се възстановите от големия тормоз, на който ви е подлагал бившият ви ортак?
- Има още малко стрес в мен, но вече отминава. От година живея нов, втори живот. Вече не ме е страх от нищо, просветна ми. Най-важното е, че близките ми са живи и не пострадаха. Отново започнах да се срещам с приятели. Преди това никъде не излизах, бях като слуга на човек, който успя да ме подчини. Всички мои близки днес също са добре, но дълго време бяха под стрес и трепереха. Заключвахме се, вземахме превантивни мерки. Случващото се тогава се отрази най-зле на жена ми беше ни жива, ни умряла. Пиеше доста лекарства.
- Майка ви как е?
- Жива и здраве е, държи се. На 92 години е и живее самостоятелно. Чуваме се редовно и често ходим със семейството. Ми да я виждаме.
- Вашето здраве добро ли е за годините ви?
- Държа се. От 33-годишен имам проблем със сърцето. Преди време ми направиха аблация, която се оказа успешна. Благодарен съм на професорите и на целия екип, отношението им към мен беше прекрасно.
- Как преминава обикновено един ваш ден напоследък?
- Разхождаме се със съпругата ми, пием по едно кафе… Два пъти седмично играем по 3-4 часа карти с положителни хора. Всеки понеделник се виждам с приятели. В четвъртък обядваме в популярно столично заведение, а гостуваме и на наш приятел в известна столична лаборатория, за да си поговорим. В малките часове обикновено гледам спорт по телевизията. Много обичам снукъра.
- Как ще коментирате напрежението между бившата шефка на БОК Стефка Костадинова и новоизбраната Весела Лечева?
- Много ги уважавам и двете. Отдавна се познавам с Весела, както и със съпруга й Манол Велев, бог да го прости. Със Стефка пък сме близки приятели. Ходил съм й на рождени дни, а и сега често се виждам с нея и сина й, който преди време играеше карти с нас. Умно и добро момче е. Весела и Стефка са велики спортистки. И двете трябва да послушат себе си, а не хората, които ги съветват. Такива големи фигури не бива да стигат до конфликти. Просто е грозно за цялото общество...
- Какво е вашето обяснение за това, че при неотдавнашно теглене на „Тото 5 от 35" на живо по БНТ излезе числото 41?
- Много може да се разсъждава как се е стигнало дотам. При наличие на комисия и водещи е странно да не се забележи топка, която не бива да е в сферата. По времето на Тодор Живков през тираж или два имаше хора, които са улучили всички числа. Сега ми прави впечатление, че джакпотите нарастват. Така се настървяват онези, които искат да ударят голямата печалба и приходите на тотото се увеличават. Защо едно време имаше печеливши много по-често?
- Вие играете ли тото?
- От 18-19 години съм приключил с всякакъв вид хазарт. Преди известно време ходих при приятел и заложих на един-два мача, но разбрах, че вече нямам някогашната тръпка. Навремето, като видех казино, се чувствах все едно съм зърнал най-хубавата жена – веднага тръгвах към това прекрасно място. В казината съм изживявал големи емоции, но никога не съм стигал до просешка тояга и не съм лишавал семейството си. Със свободните си пари – тези, които са извън бизнеса и семейния бюджет, човек може да прави каквото си поиска.
Източник: Уикенд
