Близо 1500 деца в България са настанени в приемни семейства, а приемната грижа е тази, която спасява детство и създава личности.
Преди 20 години Марина Куманова и съпругът й гледат филм, в който отчаяна и болна майка търси приемен дом за детето си. Въпросът, който се задава на кандидатите, е „Защо искате да станете приемни родители?".
"Но тя накрая отиде при едно семейство възрастни хора и ги попита същото, те й казаха - имаме три наши деца, които изгледахме с много любов. Искаме като благодарност към Бога да дадем бъдеще на още едно дете. Ние също имаме три дъщери, които имат своя живот и имат семейства, и да, щастлива съм да дадем бъдеще на още деца", разказва Марина Куманова, приемен родител.
Тази любов към децата Марина и съпругът й предават на дъщерите си. Голямата работи в социален център, средната е аниматор, а най-малката учи детска педагогика. Самата Марина е учител по български език и литература в ямболското село Бояджик, където помага на деца от уязвими семейства да четат и пишат. Като приемни родители със съпруга си са отворили дома си за над десет деца - всяко от тях с тежка съдба.
От няколко седмици семейство Куманови са приемни родители на братче и сестриче, на 4 и на 7 години.
"Отначало, като дойдоха вкъщи, бяха много стресирани, не знаеха къде са попаднали, защо са попаднали, налагаше се да ги убеждаваме, че това е за малко, докато мама и тати направят къщата. Мястото, където са расли, е такова, били са боси дечицата, бяха с нарязани крачета, от тръни и камъчета. Баща си повече търсят, майка си, както казва голямото дете, „Тя винаги е пияна и не се занимава с нас", разказва Марина.
„20 години вече не съм се научила да говоря спокойно за това, просто не виждам начин да говоря спокойно за деца, които са изпаднали в подобна ситуация. Надявам се и приемната грижа в България да бъде популяризирана, защото има нужда. За жалост не са малко децата, които имат нужда от грижи", казва Марина.
След приемните семейства голяма част от децата намират осиновители в чужбина. Мечтата на Марина е всички нейни деца да бъдат щастливи.
"Ние така сме си казали с моя съпруг, че ще направим всичко възможно този ден, в който децата напускат нашия дом и отиват при своите осиновители, да бъде празник за тях, защото те вече ще намерят истински мама и татко, които ще ги обичат", споделя още Марина.
