Спорът се разгаря отново: Голямата пирамида може да е на повече от 20 000 години

Италиански инженер предлага датиране чрез нов метод, което поставя под съмнение общоприетата хронология на Гиза

https://crimesbg.com/po-sveta/sporat-se-razgarya-otnovo-golyamata-piramida-mozhe-da-e-na-poveche-ot-20-000-godini-5/183912 Crimesbg.com
Спорът се разгаря отново: Голямата пирамида може да е на повече от 20 000 години

Италиански инженер предлага датиране чрез нов метод, което поставя под съмнение общоприетата хронология на Гиза

 

Задълбочено проучване, основано на нов метод за датиране на древни структури, твърди, че Голямата пирамида на Хуфу в Гиза може да е десетки хиляди години по-стара от общоприетата датировка, съобщава авторитетното научно издание LBV Magazine.

Автор на изследването е италианският инженер Алберто Донини, създател на т.нар. Метод на относителната ерозия (Relative Erosion Method - REM). Според него анализът на износването на камъка позволява да се изчисли периодът, в който определена повърхност е била изложена на природните фактори.

Идеята на REM е проста: камъкът ерозира с течение на времето под въздействието на дъжд, вятър, температурни колебания и други фактори. Колкото по-дълго е бил изложен, толкова по-голямо е износването.

Донини прилага този принцип върху пирамидите в Гиза, като се фокусира върху Пирамидата на Хуфу (Хеопс). Неговата отправна точка е исторически добре документиран факт - оригиналната облицовка от бели, полирани варовикови блокове е била свалена и използвана повторно като строителен материал в Кайро след голямо земетресение през 1303 г. и през следващия век.

Така, според доклада, средно облицовъчните блокове са били премахнати преди около 675 години (спрямо 2025 г.) - времева рамка, която се превръща в естествен "часовник" за измерване.

Методът на Донини сравнява ерозията на настилката - покрита и открита, за да изчисли възрастта на пирамидата.

Снимка: Ahmad Hasaballah/Getty Images

В подножието на Пирамидата на Хуфу все още са запазени части от оригиналната настилка. Част от нея е стояла покрита в продължение на хилядолетия от облицовъчните блокове и е била изложена на атмосферните условия едва след тяхното премахване - т.е. около 675 години.

Съседна част от същата настилка обаче е била изложена постоянно, още от момента на построяването на пирамидата.

Методът на Донини сравнява износването в двете зони, като приема, че то е пропорционално на времето на експозиция. Ако скоростта на ерозията е била приблизително постоянна, сравнението може да даде възраст на структурата.

Докладът отличава два основни типа ерозия във варовика на Гиза:

1. Ямкова ерозия (Pitting erosion) - малки кухини и "порести" участъци по повърхността, свързани с химични процеси (соли, киселинен дъжд) или физически фактори (замръзване-размразяване, корени на растения).

2. Равномерна ерозия (Uniform erosion) - износване, при което камъкът придобива гладък, изравнен, понякога пластовиден вид, често в резултат на вятър с пясък или постоянно преминаване на хора.

Донини използва и двата типа. На някои точки измерва общия обем на ямките от ерозия (в кубични милиметри), а на други - намаляването на дебелината на плочата (в милиметри), когато преобладава равномерното изтъняване.

Пирамидата на Хуфу (Хеопс) в Гиза, Египет, снимана през 1892 г.

Снимка: Hulton Archive/Getty Images

Инженерът измерва 12 различни точки в основата на пирамидата. Както сам очаква, резултатите варират значително заради множество фактори - ориентация, микроклимат и естествени несъвършенства в камъка. Според него най-надеждна остава средната стойност от всички измервания.

Отделните резултати са изненадващи:

1. Една от точките дава приблизително 5708 години "преди настоящето".

2. Друга води до изчисление от около 17 955 години.

3. Има и стойности от 30 375, 45 900, дори 54 000 години.

Ако износването на камъка работи като "естествен часовник", Голямата пирамида може да се окаже много по-древна. Според изчисленията на автора монументът вероятно е строен хилядолетия преди времето на Хуфу.

Снимка: Ahmad Hasaballah/Getty Images

След обобщение на данните докладът достига до ключовото си заключение: аритметичната средна от 12-те стойности е 24 941 години преди настоящето, което приблизително съответства на 22 941 г. пр. Хр.

За да определи вероятен диапазон, Донини прави статистически анализ и изгражда т.нар. гаусова крива. Според него има 68,2% вероятност периодът на строежа да попада между 10 979 и 38 903 години преди настоящето.

В календарен вид това означава вероятен интервал между 8954 г. пр. Хр. и 36 878 г. пр. Хр., със средна стойност около 22 916 г. пр. Хр.

28 май 2011 г. Центърът на Кайро се вижда зад Великата пирамида на Хуфу в Гиза, Египет.

Снимка: Peter Macdiarmid/Getty Images

Авторът не крие ограниченията на метода и признава, че той е спорен. REM не цели да даде точна дата, а по-скоро времеви интервал с вероятност. В доклада са посочени и фактори, които биха могли да променят резултатите:

- скоростта на ерозия не е задължително постоянна;

- съвременният туристически поток вероятно увеличава износването и може да прави пирамидата да изглежда "по-млада";

- киселинният дъжд като модерен феномен може да ускорява ерозията през последните векове;

- възможно е пясък да е покривал частично основата дълго време, предпазвайки я от износване;

- измерванията са трудни заради естествената вариабилност на камъка.

Алберто Донини твърди, че степента на ерозия в основата на пирамидата може да "издава" много по-ранна дата на строеж - далеч преди официалната хронология на Гиза.

Снимка: Peter Macdiarmid/Getty Images

Поради това Донини подчертава, че резултатите са ориентировъчни по мащаб, а не прецизна датировка.

Въпреки несигурностите, докладът стига до силно провокативно заключение: има ниска вероятност пирамидата да е построена около 2560 г. пр. Хр. - датировка, която е общоприета в археологията и се свързва с управлението на фараона Хуфу (около 2500 г. пр. Хр.).

Донини припомня познатата вече хипотеза, че Хуфу може да е реновирал вече съществуваща структура, след което да е приписал строежа на себе си.

Най-далечната историческа последица, която авторът извежда от изчисленията си, е следната: ако методът е верен, около 20 000 години преди Христа в Египет е съществувала цивилизация, способна да изгради поне Голямата пирамида.

Алберто Донини подчертава, че настоящото проучване е предварително. Следващата му цел е да продължи изследването, да разшири измерванията върху целия комплекс на платото Гиза и да усъвършенства прецизността на метода.

Въздушен изглед към пирамидите в Гиза

Снимка: iStock by Getty Images

Какво казва науката до този момент

Според общоприетото мнение в египтологията Голямата пирамида е построена около 2600-2500 г. пр. Хр., по време на IV династия и управлението на фараона Хуфу. Датировката се подкрепя от археологически данни от комплекса в Гиза, включително надписи от работнически екипи във вътрешността на пирамидата, както и откритията за инфраструктурата и селищата на строителите. Тезите за възраст от десетки хиляди години остават извън научния консенсус и не са потвърдени от стандартните методи за датиране и контекстуални археологически доказателства.

Източник: dir.bg

`

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.